Канадската поетеса, есеистка, преводачка и изследователка на античната литература Ан Карсън е тазгодишният носител на Нобеловата награда за литература. Шведската академия обяви решението си днес в Стокхолм, като отличи 76-годишната писателка за нейното „смело и изобретателно творчество“, което „в игрив диалог с класическата традиция създава нови форми за съвременната литература“. Българският читател практически не познава Карсън в превод.

Карсън е първата канадска носителка на Нобеловата награда за литература след Алис Мънро, която получи отличието през 2013 г. Тя е и една от най-необичайните фигури в съвременната литература – автор, чиито книги трудно се поддават на жанрова класификация и съчетават поезия, проза, есеистика, превод, класическа филология и визуални елементи.

Наградата е придружена от парична премия от 12 милиона шведски крони – около 1,2 млн. долара. Традиционната церемония по връчването ще се състои на 10 декември в Стокхолм, в деня на смъртта на основателя на наградите Алфред Нобел.

Карсън беше сред фаворитите на букмейкърите

Решението на Шведската академия не беше пълна изненада. В дните преди обявяването Ан Карсън беше сред водещите имена в букмейкърските прогнози.

Според Ladbrokes Карсън и китайската експериментална писателка Кан Сюе бяха с еднакъв коефициент – 10/1 – и бяха определяни като фаворити. След тях се нареждаше японският писател Харуки Мураками с 14/1, а австралийският писател Джералд Мърнейн и американският романист Томас Пинчън бяха с 16/1. Маргарет Атууд, Кристина Ривера Гарса, Енрике Вила-Матас, Джамайка Кинкейд и още няколко автори бяха с 20/1.

При Betsson картината беше малко по-различна само ден по-рано: китайската писателка Кан Сюе беше фаворит с коефициент 5,00, следвана от Карсън със 7,00 и Джералд Мърнейн с 8,00.

Тези прогнози обаче трябва да се приемат по-скоро като барометър на интереса към определени автори, отколкото като надеждна прогноза за решението на Академията. Номинациите и обсъжданията на Шведската академия са секретни, а пълната информация за номинациите се пази в продължение на 50 години.

Коя е Ан Карсън?

Ан Карсън е родена на 21 юни 1950 г. в Торонто, Канада. Интересът й към античния свят започва още в гимназията, когато преподавател по латински й предлага да изучава старогръцки. По-късно тя завършва Университета в Торонто с бакалавърска, магистърска и докторска степен по класическа филология. Следва и изучаване на гръцка метрика в Университета на Сейнт Андрюс в Шотландия.

Тази връзка с античната литература остава определяща за цялото ѝ творчество. Карсън превежда Сафо, Еврипид и други древногръцки автори, но не се отнася към класическите текстове като към музейни експонати. Напротив – тя ги пренася в съвременността, пренарежда ги и ги поставя в разговор с модерния човек.

Професионалният й път също е необичаен. Преподавала е класически езици и литература в редица университети в Канада и САЩ, сред които McGill, Princeton, University of Michigan и University of California, Berkeley. Работата ѝ като учен и преподавател по класика е неразривно свързана с литературното ѝ творчество.

Литература без граници между жанровете

Карсън започва да привлича международно внимание с книгата Eros the Bittersweet, публикувана през 1986 г. В нея тя изследва представите за любовта и желанието в древногръцката литература, но едновременно с това демонстрира необичайния си начин на писане – между академичното изследване, философското есе и поезията.

Сред най-известните й произведения е Autobiography of Red от 1998 г. Книгата е определяна като „роман в стихове“ и преработва древногръцкия мит за Герион – чудовището с криле и три тела, свързано с един от подвизите на Херакъл. В интерпретацията на Карсън античният сюжет се превръща в съвременна история за любовта, желанието, самотата и порастването.

Друг важен момент в творчеството й е The Beauty of the Husband: A Fictional Essay in 29 Tangos от 2001 г. Самото определение „измислено есе“ показва характерния за Карсън стремеж да размива границите между литературните форми. Книгата печели наградата „Т. С. Елиът“ – Карсън е първата жена, удостоена с отличието.

Сред последвалите й книги са Nox, Red Doc>, Float и Wrong Norma. Последната е сред финалистите за National Book Award през 2024 г.

От Сафо до Мерилин Монро

Една от отличителните черти на Карсън е способността й да поставя древното и съвременното в неочакван диалог.

Това личи особено ясно в Norma Jeane Baker of Troy – произведение, което свързва мита за Елена от Троя с образа на Мерилин Монро. Така Карсън съпоставя две жени, превърнали се в културни символи на красотата и желанието, но същевременно разглежда начина, по който женският образ се превръща в обект на чужди фантазии и разкази.

В работата си като преводач Карсън също отказва да поставя класическите текстове на безопасно разстояние от съвременния читател. Сред значимите й преводи са If Not, Winter: Fragments of Sappho, както и An Oresteia – нейна версия на трите трагедии за Агамемнон, Електра и Орест.

Автор с множество литературни лица

Тъкмо жанровата неопределимост е сред най-характерните особености на Карсън. Тя пише стихотворения, есета, проза, преводи, либрета и текстове за сценични произведения. Работила е и в сътрудничество с представители на различни изкуства, сред които хореографи, музиканти и визуални артисти.

Сред отличията й са наградата „Ланън“, Pushcart Prize, Griffin Poetry Prize, стипендия „Гугенхайм“ и престижната MacArthur Fellowship, известна като наградата за „гении“. През 2001 г. получава наградата „Т. С. Елиът“, а творчеството ѝ отдавна е обект на внимание както от литературната критика, така и от академичната общност.

Карсън е сред онези автори, за които границата между поезия и научно изследване почти изчезва. В нейните книги античните митове не са просто сюжети от миналото, а своеобразни инструменти за разбиране на любовта, загубата, желанието, паметта и човешката самота.

С избора на Ан Карсън Шведската академия отличава именно тази литературна свобода – творчество, което използва класическата традиция, но отказва да й се подчинява. Нобеловият комитет я поставя в редицата на авторите, които не просто продължават съществуващите литературни форми, а ги променят.