БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Христо Шопов защити своята амбиция. Редактирайки известната реклама можем да кажем уверено: “Преди в България, а след това и по света”. И този извод не звучи помпозно, нито е далеко от истината. Вглеждайки се внимателно в житейския и творческия му път, ще установим, че е логично точно той да е актьорът, утвърдил се и в родното, и в западното  кино.

Затова обаче е нужен не само талант и късмет. Трябва и характер, силен дух, умение да се пласираш, да използват пълноценно всяка предоставена ти възможност, да изчакваш и в точния момент да бъдеш на подходящото място.

Истина е, че и други преди него нравиха опити да се лансират в чужбина. Резултатите обаче (Стефан Данаилов в „Берлинска конспирация", 1992, или Боян Милушев в "Хищна птица", 1995) бяха повече от скромни.

В интерес на истината, след участието си в „На лов за „Червения октомври“ (1990), Кървав спорт 4“ (1998) и особено в „Извън релси“ (2002) Иван Иванов имаше шанс за по-добра международна кариера, но нелепият проект „Мрачна светлина“, (2004), на Бил Плат, в който игра с Шопов, явно го е разочаровал, защото не след дълго  - дори след последната им съвместна работа за 22 години – „Сако и Венцети“(2005) на Фабрицио Коста – от 2008 г., обърна гръб на киното завинаги…

Христо Шопов е бил белязан от съдбата.

Знам, че артистичните му способности са наследени. Той никога не е забравял, но и не е парадирал. че е син на големия Наум Шопов.

У нас тази фамилия отваря тежките порти на ВИТИЗ (НАТФИЗ), но съвсем не е гаранция за категоричен успех.

За утвърждаването в примамливия свят на театъра и киното се изискват и други качества, които не се усвояват само на студентската скамейка.

Роден на 4 януари 1964 г. в София, Христо Шопов завършва класа на Елка Михайлова във ВИТИЗ през 1987 г.

Веднага започва работа в театър "София".

Демонстрира запомнящи се изяви в "Скок в леглото" (1992) и “Играта на челик" (1994) като най-добрите страни на драматичния си талант разкрива в дует с баща си в камерната постановка "Контракт" (1992) , реж. Борислав Чакринов, но и в „Макбет“ (2001) на Златка Станкова, в „Човек от земята“(2014) на Джеръм Биксби , където е много убедителният Джон Олдман под режисурата на Георги Михалков, с когото работи и в „Догодина по същото време“(2016) на Бърнард Слейд  и „Всяка година по същото време“ (2018) - Джордж и при аудиоверсията на романа на Константин Кацаров „Мутра” през 2006 г., без да забравяме„Всичко или нищо“ (2017) на Лиза Шопова, подвизаващ се като съпругът, с която  направи след това  и „Верига от думи“ (2019), „Тест“ (2021) и „Не е за телефон“ (2021)…

За да се превъплъти в образа на президента фон Валтер в „Коварство и любов“ от Шилер през 2023 г. под режисурата на Асен Шопов.

Шопов обича камерния театър, участва в пиеси с минимален брой участници.

Той разчита основно на своя талант и качества, за да привлече и задържи зрителското внимание, да изнесе спектакъла на плещите си.

Това свидетелства за отговорност и вяра в собствените креативни възможности.

Неговата цел обаче е кариерата в киното. Христо Шопов е от тези звезди, които търсят преимуществено работата пред камерата.

Още като студент Христо Шопов е забелязан първо от Веселина Геринска, която го взема за ролята на Пламен в „Дишай, човече!” през 1981 г., а след това и от реформатора на българския театър Иван Добчев, предложил му важната  роля на нелегалния в своя кинодебют "За госпожицата и нейната мъжка компания" (1983). Срещата с Добчев е знаменателна за съдбата на актьора. Оттук нататък ще му върви на контакти с  добри професионалисти, които определят облика на артистичните му изяви.

Христо Шопов  си партнира с Пламена Гетова, убива опасния прокурор Дренски – Юрий Яковлев, измъква се от лапите на полицията, а на финала, оставяйки отново букет цвета, ще напише с червило на огледалото на певицата простичкото и човешко – „За госпожицата и нейната мъжка компания“!

Ако сега гледате филма – внимавайте.

Ролята на Христо е епизодична, той е неузнаваем с брада, рунтава черна коса и очила, но мига, в който застрелва прокурора в стил „Черните ангели“ проблясва искрата на таланта, която огрява по своему този интересен и незаслужено пренебрегнат спектакъл на Иван Добчев.

Изключително важно и знаково е участието му в тийнейджърския хит на Иван Андонов "Вчера" (1987), в който с много хъс, непосредствена убедителност и неподправен чар изгражда образа на бунтаря Иван.

"Вчера" се оказа не само най-гледаният филм на годината, но и манифестът на нашата младежка контестация, появил се близо 20 години след западния оригинал, с който ние посрещнахме българската перестройка.

Христо Шопов има щастието да участва в още три култови родни филми - "Маргарит и Маргарита", на Николай Волев (1988), „Делото“(1989) на Красимир Атанасов,“Очите плачат различно”(1988) на Александър Раковски и „Индиански игри"(1990) на Иван Андонов. 

В първия чрез героя си Маргарит отрече категорично фалша на прогнилия реален социализъм. 

Във втория Шопов влезе в кожата на объркания и уязвим шофьор Васил Колев, познал за пръв път клопките на любовта, в третия се превъплъти в образа на Митко Ялъмов,а в четвъртия създаде образа на Борис, попаднал в абсурдната среда на ритуали, заклинания и кървав инцест, с който българското кино смело каза "Да" на настъпващата демокрация.

Логично бе в периода на малокартинието, продължил  десетилетие, Христо да  снима по-рядко и не винаги в качествени проекти у нас. Все пак в този период той работи с Людмил Тодоров в "Любовното лято на един льохман" (1990), с Красимир Крумов в "Мълчанието" (1991), с Дочо Боджаков в "Кръговрат" (1993), снима се и в екстравагантно-осъвременения тв мюзикъл на Хачо Бояджиев "Братът на бай Ганьо Балкански" (1996), без да забравяме усилията му да стане звезда на родния екшън в тв поредица "Голямата ченгеджийница" (1992-1995), в която беше печеното ченге Сашо, борещо се хладнокръвно и смело с корупцията и престъпността у нас. За съжаление сериалът остана недоизпипан, но от него все пак в съзнанието си запазихме спомена за най-сполучливия филм от поредицата - "Трафик" (1995) на Ивайло Джамбазов.

Усещането за нещо недовършено не ни напуска, докато гледаме „Камера! Завеса!“(2002) на Христиан Ночев -  ситком от шест епизода, в първите два от които участва и Христо Шопов като харизматичния и симпатичен мафиот Готиния.

Шопов пробва късмета си в рекламата (той беше лице на фалиралата ТSВаnк в един истински шедьовър на телевизионния минимализъм от 1995 г., след което отново участва, помагайки на Vivatel , 2007 и на „Райфайзен банк”, 2008), и регистрира първите си участия в чуждестранни продукции. Те бяха епизодични изяви в италиански („Берлин‘39”, 1993, реж. Серджо Солима – младият офицер Клаус, пиещ вино за славата на германското оръжие, “ „Ловджийската чанта“, 1997, реж.Маурицио Закаро -  офицер на границата) и българо-руски филми  ("Дон Кихот се завръща", 1997 ).

Последният не стана достатъчно популярен, ролята на злобния Анхел беше малка и незначителна, но опитът от работата с големия Василий Ливанов в ресурсно добре осигурена творба (от самия Анатолий Карпов) си струваше.

След първите изяви в чуждоезикови филми (1993 -1999)  дойде  и  по-значимото предложение - "Сивата зона" (2001) на Тим Блейк Нилсен. Това вече бе стойностна американска драма (на "Ню имидж"), снимана у нас, и ако и тя да засягаше (наистина в нетрадиционно критичен план) еврейската трагедия по време на  Холокоста, беше важна за кариерата на Христо Шопов. Не само заради по-обемното му екранно присъствие като Халивни, но и поради възможността да работи с асове като Мира Сорвино и Стив Бушеми.

Разбира се, филмът "Сивата зона" нямаше звездната слава на "Списъкът на Шиндлер" (1993) на Спилбърг, но се сдоби с официална премиера и разпространение в САЩ и до голяма степен се оказа съдбоносен за срещата с големия Мел Гибсън. 

Снимането на "Сивата зона" съвпадна с оживлението в българското кинопроизводство, което обаче бе непродуктивно за Христо Шопов.

Той прие да участва в непрестижни комедии ("Коледата е възможна", 2001, реж. Християн Ночев, Красимир) и объркани екшън-мелодрами ("Най-важните неща, 2001 на Иван Андонов, където беше неузнаваем като карикатурния бодигард Гаврил), преди да получи главната роля на психиатъра Иван в амбициозната драматична дисекция на напрегнатия ни делник в "Следвай ме" (2004) на Дочо Боджаков.

През 1999 -2010 г. осъществи задължителното чиракуване в евтините екшъни на "Ню имидж"  и „УФО“ ("Морски тюлени“, 1999, на Йоси Вайн,“Октопус“, 2000 на Джон Ейръс, „Градът на страха“, 2000  – това е София по време на управлението на  Костов!, „Пратеникът на кралицата“, 2000, и  "Смърт, измама и съдба на борда на „Ориент експрес”",2001,на Марк Ропър, "Питони 2", 2002, на Луис Макконъл , "Ловец на извънземни", 2003 на Рон Крос , „Морски пехотинци”, 2003, на Марк Ропър ,  „Островът на хищниците“, 2004 на Стенли Айзъкс, „Опасна мишена“, 2005 на Дани  Лернър, „Скакалци“, 2005 на Йън Гилмор, „Династията на драконите“, 2006 на Мат Код, „Фаворитът - 3“, 2010 на Айзък Флорентин), предназначени за непретенциозния видеопазар и кабелните телевизии и дело на повратливи занаятчии,при които трупа опит, борейки се с бандити,змии, октоподи, акули, динозаври, дракони, скакалци, пришълци и преследва дори Камъка на Хадес, в рециклирани сюжети, базирани на популярни образци като „Птиците“, „Хищникът“, „Пришълецът“, „Челюсти“, „Джурасик парк“, „Делта форс“, „Зад решетките“ и в компанията на познати обслужващи родни актьори като Башар Рахал, Ивайло Герасков, Захари Бахаров, Валентин Ганев, Юлиян Вергов, Йоана Буковска ,Велизар Бинев,  създавайки  контакти, докато дочака звездния си час.

Той настъпва през 2003 г. с поканата на Мел Гибсън да играе Пилат Понтийски в неговата версия на последните часове от живота на Спасителя "Страстите Христови".

Спомням си как в "Шоуто на Слави" на 31 октомври 2004 г. Христо разказа спокойно и уверено за работата си с Мел Гибсън и с каква искрена завист шоумен №1 на републиката го разпитваше за перипетиите му по време на снимките.

Христо Шопов получи третата важна роля в драмата на Гибсън и в една по същество статична интерпретация на арамейски език успя с едри щрихи и сдържан психологизъм да очертае драмата на римския управник, комуто историята отрежда не само жена му да стане последователка на християнството, но и самият той да вземе най-неблагодарното за две хилядолетия напред решение, пращайки Христос (Джим Кавийзъл) на Голгота и измивайки ръцете си след наложената му от тълпата и еврейските първосвещеници присъда.

Каквито и възражения да имаме към лентата и режисьорската концепция, е невъзможно да отречем потресаващото й емоционално въздействие, стабилната постановъчна работа и хомогенния актьорски ансамбъл, в който блести и Христо Шопов.

А че работата му е била оценена по достойнство личи и от факта, че през 2006 г. Джулио Басе го кани да играе отново Пилат в  драмата си „Разследването”!

Вероятно Шопов не се самозалъгва, че оттук нататък пътят  му е постлан с рози, но е пределно ясно, че след демонстрираните от него възможности, го очаква плодотворна кариера на качествен  актьор.

Което пък не е никак малко. Доказателството е  включването му в екипа на „Аз съм Дейвид” (2003) на Пол Файг (чрез който получава и ролята на Пилат), където играе офицер от български концлагер и е в листата на звездите, редом до Джоан Плаурайт – Софи, в сериала на Леоне Лампучи "Бягството на невинните" (2004), създавайки смразяващия образ на капитан Нийдер, изявата му като Мацаний в “Спартак” (2004) на Робърт Дорнхелм, партньорството му като Куин на Лоренцо Ламас в „Островът на  хищниците”(2004), на Станли Айзъкс, представянето му  като суровия прокурор Казман в  “Сако и Венцети” (2005) на Фабрицио Коста,  възловата му и много убедителна роля на злодея Исман в иначе спорния епос на братя Тавиани „”Чифликът на чучулигите”(2007), но преди всичко ярката и фино поднесена версия на полк.Мюлер, създателят на легендарния генерал дела Ровере – Пиерфранческо Фавино в прекрасния минисериал на Карло Карлей „Генерал дела Ровере“ (2011)…

И това не е всичко – Христо Шопов участва с възлови роли при Джакомо Батиато в „Карол – човекът, който стана папа”(2005),шефът на Пета дирекция, занимаваща се с религията, Юлиян Кордек и „Резолюция 819“ (2008), документална драма за клането в Серебреница през1995 г., където блесна като злодея Момчило Драганович, дясната ръка на ген.Радко Младич,помогна на Андрея Порпорати като Черношенкий да заснеме друга , почиваща на реални събития драма – „Крилете“ (2008) , разказваща за необикновената съдба на капитан Джанфранко Паглиа – Чиро Еспозито.

Осъществи колаборации с  Карло Карлей в „Пилотът”(2008),  в „Представление под команда”(2009)  го режисира  Долф Лундгрен , а във  „Фалшивата самоличност”(2010)  Денис Димстър, партнирайки на популярните екшън звезди Долф Лундгрен и Вал Килмър, в историческата сага „Барбароса” (2009) на Ренцо Мартинели получава ангажимента  на архиепископа Райнхалд фон Дасел, във „Фаворитът - 3”(2010) на Айзък Флорентин е офицерът – злодей Кус,във „Варава“ (2013) на Роджър Йънг е Кедър, докато в „Лов на дребни хищници”(2010) на Цветодар Марков като Чакъра маркира завръщането си в българското кино.

В „Love.net” (2011) е великолепен като хирурга Филип Богатев, в „Операция „Шменти капели”(2011) демонстрира удивителен комедиен талант като Любев,  за да ни завладее като Марков в амбициозния филм на Георги Балабанов по сценарий на Жан  - Клод Кариер „Досието „Петров”(2015) , като  психолога Алексиев в  тв поредица „Къде е Маги?”(2012) на Петър Вълчанов и Зорница София и като Йордан  Вълчев в другия популярен тв сериал „Дървото на живота”(2013) на Тодор Чапкънов.

С него той снима и хоръра „Убежището”(2014), поемайки ролята на отец Ричард, а в поредицата „Четвъртата власт”(2013) на Стоян Радев и Димитър Коцев – Шошо се превъплъщава  в шефа на Бюрото на национално следствие Павел Троянов.

Помогна с гласа си и за експерименталната продукция на Кольо Карамфилов „Казабланка“ (2014)…

Така след толкова години усилия Христо Шопов осъществи завидна творческа реализация. 

Пред него са нови предизвикателства (вкл. и в сферата на клиповете, където демонстрира блестящ нюх при снимането на видеото за песента „Пропаст” на рок - група „Ренегат” през 2008 г., за чийто фронтмен Константин Кацаров засне през 2013 г. ефектна миниреклама за  романа му „Пепел” ) и амбициозни и значими проекти като “Кербала“(2015), капитан Гетов, на Кшищоф Лукашевич , „Южен вятър“(2018),бащата на Христо - Димитър, на Милош Аврамович, чийто сериал – продължение излезе през 2020 г . , „В сърцето на машината“ (2021) на Мартин Макариев – директорът на затвора Радоев и „Братя 3, 4,5“ (2021 - 2022) на Ники Илиев и Атанас Бончев - Наката – Филип Карамитев. По дългия път на личното осъществяване.

А той минава задължително и през режисурата.

Затова не се изненадахме от факта, че през 2016 г. представи „В готовност“ – 30 минутен документален филм, превъзходно есе за овладения адреналин в един сравнително нов, но набиращ популярност спорт като динамичната стрелба, на което е сценарист, режисьор и продуцент,  през 2018 -  още един 27 минутен  документален филм „Втори шанс“ по сценарий на Паулина Трифонова -  за съдбата на домашните и бездомни кучета, а на 22 септември 2023 г. на Фестивала на българския игрален филм във Варна показа третия си 29 минутен опус – психологическата драма  „Тест“ но сценарий на Елин Рахнев и с участието на Боян Арсов, Димитър Баненкин,Дарин Ангелов и Койна Русева.

 Наградите не закъсняват – на 15 май 2012 г. на филмовия фестивал на Югоизточна Европа получава заслужено наградата за най–добра мъжка роля за превъплъщението си като доктор Филип Богатев в Love.net.

А дали осъзнаваме, че той е наше национално богатство, рентабилна стока, работила за „Ню имидж“, „УФО“ , „Медиасет“, „РАИ 1“  и че заслужава да носи качествения щемпъл "Славата на България" (по заглавието на един от важните му филми на режисьора Васил Барков от 2004 г.) е отделен въпрос.

 Който не касае самия актьор, а нас - неговите почитатели и критици, за които осмислянето на феномена Христо Шопов си остава ако не български комплекс, то задача с много неизвестни, чието успешно решаване е цел на обозримото бъдеще.

 Докато гледах филмите му, снимани за американски и италиански продуценти (няма спор, че извън „Страстите Христови“ , „Аз съм Дейвид“ , „Спартак“ и „Варава“, значимите си роли той получава в Страната на ботуша, благодарение на Карло Карлей и Джакомо Батиато), осъзнах простия факт, че потенциалът му не е използван напълно, но времето е пред него.

През 2000 г. той снима с австриеца Кристоф Валц два скромни екшъна – „Пратеникът на кралицата“ и „Смърт, измама и съдба на борда на „Ориент експрес“, дело на Марк Ропър.

Каква ирония на съдбата!...

Шопов първи получава възможност за пробив в голямото световно кино с „Аз съм Дейвид“ и „Страстите Христови“, но поддържаща звезда с международна известност става Валц, благодарение на Тарантино, с когото направи два филма, донесли му „Оскар“ за най–добра поддържаща мъжка  роля – „Гадни копелета“ и „Джанго без окови“ и на Сам Мендес, посочил го за коварния противник на Джеймс Бонд – Блофелд в „Спектър“!

Дали пък шансът няма да споходи приемника му Захари Бахаров?

В прелюбопитния финал на „Представление под команда“ президентът Петров – добрият съответник на Путин в топлата интерпретация на Шопов, награждава за проявен героизъм със званието „Герой на Русия“ самия Бахаров, подвизаващ се като офицерът от охраната му Михаил Каписта.

Същият Бахаров, снимал след това с Питър Хайъмс  „Близки врагове“(2012) като партньор на Жан-Клод ван Дам и Джордж Клуни -  „Пазители на наследството“(2014) и взривил малкия екран под режисурата на Мигел Сапочник като Лобода в епизод 8 „Студен дом“, от пети сезон на легендарния сериал „Игра на тронове“(2015) …

 

 

 

 

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.