ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Джак Никълсън, който в понеделник навърши 87 години, пробива в киното бавно, но сигурно в средата на миналия век. След като настъпва първият му пробив, големите роли го заливат една след друга.

Днес Никълсън вече е носител на рекордните 12 номинации за наградите "Оскар".

Актьорът израства в Ню Джърси с майка си и баба си. Майка му Джун Никълсън е едва на 17, когато го ражда, и двете решават тя да се представя за негова сестра, а баба му - за негова майка. Джак научава истината много по-късно, след като вече е звезда.

Когато завършва гимназия, се премества в Калифорния. Започва кариерата си в киното през 1958 г., като през първите близо 10 години играе предимно в нискобюджетни филми и не успява да пробие в по-сериозни продукции.

Затова, когато по-късно става звезда, той се научава да цени успеха си. Не му харесва и когато присъствието му действа респектиращо на другите. "Не съм човек на силата. Обичам всички да сме наравно", казва той пред "Гардиън".

Когато избира ролите си, той не се води непременно по това дали филмът ще е успешен, вместо това преценява дали той самият е подходящ за тях. Сред предложенията, които е отказвал, са главните роли в "Кръстникът" и "Великият Гетсби".

Един от идолите му в киното е Марлон Брандо, с когото живее в съседство в Лос Анджелис дълго време, а сред любимите му режисьори са Джон Форд, Акира Куросава и Орсън Уелс.

Първият му пробив е във филма „Волният ездач“ от 1969 г. Следват "Пет леки пиеси", "Плътското познание", "Думи за нежност", „Изпепелени сърца“, „От другата страна“ и други. Две от най-известните му участия са в култовите "Сиянието" и "Полет над кукувиче гнездо".

Също така е режисирал три филма - "Карай, каза той", "Пътуване на юг" и "Двамата Джейк". Никълсън не е обявявал официално края на кариерата си, въпреки че не е участвал във филми от над десетилетие.

В свободното си време Никълсън обича да ходи на концерти, на баскетболни мачове, а често и да си остава вкъщи. Той обожава калифорнийския баскетболен отбор "Лейкърс" до такава степен, че в някои случаи се е налагало снимачните екипи да съобразяват снимките с графика на мачовете на отбора.

Никълсън не успява да се задържи в дълготрайна връзка. Той има шест деца от пет жени, като само с една от тях е сключвал брак.

Актьорът е носител на три награди "Оскар" - за ролите с в "Полет над кукувиче гнездо", "Колкото е възможно по-хубаво" и "Думи за нежност", и има още девет номинации. Само двама други актьори мъже имат три награди "Оскар" - Даниъл Дей-Люис и Уолтър Бренан.

Никълсън е носител още на три награди БАФТА, шест награди "Златен глобус" и една "Грами". През 1994 г. е отличен за цялостен принос от Американския филмов институт.

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата