"Когато съм със слънчеви очила, съм Джак Никълсън. Без тях съм дебел и на 60."

"Когато се явявам на кастинг за филм и чувствам, че актрисата, която ще ми партнира, е много интересна, започвам да си мисля за Спенсър Трейси и Фред Астер. Те изглежда са най-чистите актьори, работили с жени."

"Честно казано, всичко, което мъжете правят, е заради шанса да ги видят жени."

"Човек лъже двама души през живота си - приятелката си и полицая."

"Определено още имам диво сърце."

"Почти всеки би бил щастлив да оглупее от любов."

"Никога не съм могъл да кажа, че съм повлиян от точно определени актьори. Харесвам хиляди и по някакъв начин всички те са ми повлияли."

"Мразя съветите, независимо че ги давам. Мразя и даването на съвети, защото никой не ги иска."

"Пия виагра само когато съм с повече от една жена."

"Бирата е най-доброто питие на света."

"Гордея се с ролята ми на Жокера - тя е вид поп арт."

„Аз израснах в семейство на жени, затова не знам какво е да бъдеш репресиран от мъже. Те винаги ме вдъхновяваха и ми казваха: „На нас ни е все едно какво ще правиш, просто не лъжи и казвай къде си”.  И ако те не искаха аз да отида на такова място, ми даваха да разбера защо.”

ДЖАК НИКЪЛСЪН – американски актьор, режисьор и продуцент, роден на 22 април 1937 г. Известен е с перфектно изиграни роли на „лошите”, на тъмните образи. Дванадесетте номинации за „Оскар”, го правят най-номинирания актьор на всички времена. Печели наградата  за „Полет над кукувиче гнездо“, „Колкото толкова“ и за  „Terms of Endearment“  (най-добра поддържаща мъжка роля). Има и 6 приза „Златен глобус”. Запомнящи се са ролите му в „От другата страна“, „Сиянието“ , Жокера в „Батман“ , „Китайски квартал“ и др.

 

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата