БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
На 30 юли се навършва четвърт век от кончината на един от първомайсторите на българската кинокомедия Петър Б. Василев – Милевин.
Уверено може да се твърди, че той, заедно с Владимир Янчев, създава най-стойностните и популярни образци на родния комедиен филм, обичани и търсени от публиката и до днес.
Петър Василев се ражда в село Крива бара на 26 юни 1918 г. и учи право в Софийския университет между 1939 и 1944 г.
След това е сред щастливците, завършили кинорежисура в московския ВГИК, в класа на великия комедиограф Григорий Александров.
Цялата му кариера преминава в Студия за игрални филми „Бояна“ (1954–1989), като успява да се реализира пълноценно и да се пенсионира малко преди разрухата, идваща с демокрацията, да връхлети родното ни кино през 1991 г.
Носител е на орден „Народна република България“ – първа степен, присъден му през 1985 г.
Петър Василев има щастлив семеен живот с актрисата Валентина Борисова, която играе в повечето от неговите филми.
Той снима документалния филм „Бачковският манастир“ (1958), а през 1976 г. реализира телевизионния филм „Два разказа по Елин Пелин“, състоящ се от две новели – екранизации на разказите „Хитрец“ и „Две мнения по въпроса“, с участието на Живко Гарванов и Светослав Пеев.
Осъществява криминално-приключенските екранизации по Павел Вежинов – „Следите остават“ (1956), в която изгряват съвсем младите Стефан Данаилов и Георги Наумов, към които остава лоялен до края на кариерата си, и „Краят на пътя“ (1961), с Асен Миланов, Андрей Чапразов, Валентина Борисова, Георги Попов и Йордан Матев; оптимистичната мелодраматична новела „Пътят минава през Беловир“ (1960), по сценарий на Павел Вежинов, с Апостол Карамитев, Валентина Борисова и Димитър Панов; приключенската антифашистка драма „Паролата“ (1965), с Асен Миланов, Иван Братанов и Димитър Панов; опита за историческа реконструкция на управлението на Светослав Тертер – „Князът“ (1970), със Стефан Данаилов, Георги Черкелов, Наум Шопов, Григор Вачков, Виолета Гиндева и Доротея Тончева, както и критикувания и охулен от официалната власт стремеж да разкрие драмата на индивидуалния хайдушки бунт по време на османското робство в „Хайдушка клетва“ (1958), с Апостол Карамитев, Андрей Чапразов, Гинка Станчева, Стефан Пейчев, Стефан Гецов и Константин Кисимов.
Безспорно с най-голям успех и престиж се ползват неговите комедии, в които остроумният и свеж хумор е съчетан с умелото и ефективно осмиване на обществените ни недъзи.
В началото е „Специалист по всичко“ (1962), по сценарий на Павел Вежинов, с незабравимите Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Гинка Станчева, Катя Чукова, Стоянка Мутафова и Андрей Чапразов, за опита на двама студенти провинциалисти на всяка цена да останат на работа в столицата. След това идва легендарната сатира „Кит“ (1967), в която стъкмистиката и фалшиво-фанфарното отчитане на изпълнението на плана водят до трагикомични последици, с Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Димитър Панов, Григор Вачков, Стоянка Мутафова и Георги Попов; недооцененият „Тихият беглец“ (1972), с Константин Коцев, Жоржета Чакърова и Живко Гарванов; много популярният и гледан с въодушевление „Два диоптъра далекогледство“ (1975), за преживелиците на един грижовен баща покрай неочакваната сватба на неговата дъщеря, с Георги Парцалев, Димитър Панов, Сашка Братанова и Валентин Гаджоков; скромната сатира с добър обществен резонанс „Сто тона щастие“ (1978), с Иван Янчев, Кирил Господинов, Тодор Колев и Андрей Чапразов; незабравимата учрежденска трагикомедия „Маневри на петия етаж“ (1985), със Стефан Данаилов, Велко Кънев, Антон Радичев, Мария Стефанова и Искра Радева, както и „Левакът“ (1987), екранизация на романа на Янко Станоев „Неандерталецо мой“, с Ивайло Герасков, Стефан Данаилов, Валентина Борисова и Антон Радичев.
На голям зрителски успех се радва и серията му от пет телевизионни филма за Баш майстора (1973–1983), по романа на Атанас Мандаджиев, разкриващ оформените вече черти на тогавашния тарикат-неоснаф, който в лицето на прочутия Рангел Лелин – Баш майстора, във великолепната изява на Кирил Господинов, доби култов статут и въздействие.
Петър Б. Василев – Милевин засне последния си филм на близо 70-годишна възраст.
Смятам, че се реализира пълноценно и в различни жанрове, а от активна творческа дейност се оттегли точно когато нашето кино беше изправено пред най-сериозната си криза.
Почина в София на 30 юли 2001 г. на 83-годишна възраст.
