„Само помисли: работиш, през целия си живот работиш, за да изплатиш къщата си и когато е твоя, в нея няма кой да живее.“

„Най-добрата творба, която някой някога е писал, е тази, която го поставя в неудобно положение – винаги.“

„В света на бизнеса главното е външността, личното обаяние, това е гаранция за успех. Ако имате чар, от друго не се нуждаете.“

„Животът е толкова кратък, едва успееш да пуснеш няколко шеги и - капак.“

„Не се лъжи да мислиш, че това, което не носи печалба, няма стойност.“

„Всичко, което ми трябва е малка дървена къщичка и спокойствие.“

„Най-разпространените елементи в света са водород и глупост.“

„Вие ме изцедихте като лимон и след това искате да хвърлите кората на боклука? Но човекът не е лимон!“

„Ако вярваш, че животът си струва да се живее, вярването ще доведе до факт.“

„Самоубийството убива двама.“

„Понякога е най-лесно просто да си тръгнеш. А когато не можеш да си тръгнеш – тогава е трудно.“

„Всеки обича шегаджията, но никой не му дава пари.”

„Книга, поема, пиеса – те са фантазии, превърнали се във вещи.“

„Предателството е единствената истина, която остава до края.”

„Опитвал ли е някой да си спомни любовта? Това е като да си припомниш аромата на роза под стъклен похлупак. Можеш да видиш розата, но няма да усетиш аромата.”

„Драматургът живее в окупирана страна. Ако не можеш да живееш така, си свършен.”

„Ние сме голямо количество говорещ азот.”

„Никога не се бий честно с непознат, момче. Така никога няма да напуснеш джунглата.”

„Намерил съм повече приятели на американската култура от Държавния департамент. И по-малко врагове, но това не е много трудно.”

„Добър вестник, предполагам, е нация, която говори на себе си.”

„Аз също я обичам, но нашите неврози не съвпадат.”

„Мисля, че е грешка изобщо да търсиш надежда извън себе си.”

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

„Където започва изборът, свършва раят, свършва невинността. Какво е раят, ако не отсъствие на нужда да избираш?”

„Без отчуждение не може да има политика.”

„Ябълката не може да се върне вече на Дървото на познанието – веднъж щом сме прогледнали, ние сме обречени и изправени пред предизвикателството да търсим силата да виждаме повече, а не по-малко.“

АРТЪР МИЛЪР – американски драматург, роден на 17 октомври 1915 г. Пиесата му „Смъртта на търговския пътник“ е отличена с „Пулицър“  и „Тони“ през 1949 г. (поставяна е и в България). „Всички мои синове” и „Поглед от моста” го утвърждават като значима фигура на в американския театър. Бракът му с Мерилин Монро е един от най-коментираните в светските хроники. Милър умира на 10 февруари 2005 г.