БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
На 6 август се навършват 105 години от рождението на популярния български актьор Петко Карлуковски.
Роденият в Бяла Слатина ентусиаст се формира самостоятелно като актьор, работейки в театрите в Перник и Плевен, след което се присъединява към трупите на Фронтовия и Военния театър (1939–1945 г.).
През 1947 г. получава шанс да се премести в Народния театър „Иван Вазов“, където остава до смъртта си.
През 1956–1968 г. става много популярен като втория водещ – Костадин, на хумористичната радиорубрика „Миладин и Костадин“, съвместно с Пенчо Петров по БНР.
Предаването се излъчва в неделя като продукция на Селската редакция, придобива голяма популярност, критикувайки грешките на растежа на село, но е спряно с решение на ЦК на БКП „поради изчерпаност“...
Все пак талантът на актьора е оценен и през 1967 г. той става заслужил артист.
В театъра е известен като майстор на характерните епизодични роли, винаги обагрени от него с живец и топъл ироничен оттенък – „В полите на Витоша“ (1956) на Стефан Сърчаджиев, „Двубой“ (1963) на Анастас Михайлов, „Боряна“ (1969) на Асен Миланов...
Помня го от участията му в ТВ театър – „Политикани“ (1966), „Вражалец“ (1970), първа версия, и двете постановки на Любен Морчев, както и „Вампир“ (1970) на Георги Аврамов.
Национална известност Карлуковски получава в киното.
Дако Даковски и Сергей Василиев го лансират като Иван Боримечката в „Под игото“ (1952) и „Героите на Шипка“ (1955). С Даковски работи и в „Неспокоен път“ по романа на Ст. Ц. Даскалов „Своя земя“ (1955 г.), като Комара. В „Точка първа“ (1955) на Боян Дановски е запалянко, а при Антон Маринович в „Сиромашка радост“, по разкази на Елин Пелин (1958), създава следващата си разпознаваема роля – Стоян, мъжът на Пенка.
Петко Карлуковски е в стихията си да се представя като великан с нежна душа и ангелско сърце. Той сменя регистъра на излъчването си в „Хитър Петър“ (1960) на Стефан Сърчаджиев – като Стати, чорбаджийския пратеник.
Пълноценно и смислено е сътрудничеството му с Владимир Янчев – майстора на българската комедия – в „Любимец“ №13 (1958) като Пеци, „Бъди щастлива, Ани“ (1961) като председателя Стоян Дончев и с епизодична роля в „Последният ерген“ (1974).
Снима се и в три от знаковите филми на Никола Корабов – „Димитровградци“ (1956) като Шопа, „Тютюн“ (1962), органичен като Виктор Ефимич – слугата на Костов, и „Свобода или смърт“ (1968) като четник от четата на Ботев.
За последно се снима като кмета в историко-революционната драма на Никола Статков и Милен Гетов „Завещанието“ (1974).
Петко Карлуковски умира в разцвета на силите си, ненавършил 53 години, на 29 юли 1974 г. в София.
