Джон Хюстън – режисьорът на „Малтийският сокол“ и „Честта на фамилията Прици“ – живее толкова бурно и понякога толкова опасно, колкото и героите от филмите си, пише „Ню Йорк таймс“, цитиран от БТА. Въпреки че десетилетия страда от тежка емфизема, която в последните години от живота му го принуждава да използва кислородни бутилки, той никога не се отказва от цигарите.
Хюстън е носител на две награди „Оскар“. Любопитен факт е, че баща му Уолтър Хюстън и дъщеря му Анджелика Хюстън също печелят статуетки за роли във филми, режисирани от него – „Съкровището на Сиера Мадре“ (1948) и „Честта на фамилията Прици“ (1985).
В продължение на 46 години Хюстън режисира 41 филма, а в повече от половината участва и като сценарист. Работи и като актьор. „Ню Йорк таймс“ го определя като екстравагантен разказвач, бонвиван, ездач, ловец на едър дивеч и филмов бунтар.
На церемония през 1983 г. дългогодишната му приятелка Лорън Бакол го описва като „смел, непредсказуем, вбесяващ, загадъчен и вероятно най-очарователният мъж на Земята“.
Филмите на Хюстън се отличават с динамичен разказ, ярки персонажи и лаконичен стил. В много от тях с ирония са разгледани теми като алчността, суетата, властолюбието и несбъднатите човешки стремежи. Той често се противопоставя на холивудската традиция за щастлив край и не се колебае да завършва историите си трагично.
Любовта му към литературата намира отражение в редица екранизации, сред които „Червеният знак на храбростта“ (1951), „Моби Дик“ (1956), „Мъдра кръв“ (1979) и „Под вулкана“ (1984).
Режисьорският му дебют е „Малтийският сокол“ (1941), адаптация по романа на Дашиъл Хамет, която се превръща в класика на филмовия ноар. С „Съкровището на Сиера Мадре“ (1948) печели наградите „Оскар“ за най-добър режисьор и за най-добър адаптиран сценарий.
Сред най-известните му филми са още „Асфалтовата джунгла“ (1950), „Африканската кралица“ (1951), „Кей Ларго“ (1948), „Непригодните“ (1961), „Нощта на игуаната“ (1964), „Мъжът, който искаше да бъде крал“ (1975), „Под вулкана“ (1984) и „Честта на фамилията Прици“ (1985).
След период на по-слабо оценени филми през 60-те години Хюстън възстановява репутацията си с поредица успешни продукции през 70-те и 80-те години. През 1985 г. критикът Винсънт Канби от „Ню Йорк таймс“ отбелязва „невероятната издръжливост на първокласния му кинематографичен ум“ и заключава: „Може би вече е време да го наречем майстор.“
Джон Хюстън е роден на 5 август 1906 г. в Невада, щата Мисури, като единствено дете на актьора Уолтър Хюстън и журналистката Реа Гор. След развода на родителите си пътува с баща си по водевилни турнета, а с майка си – по автомобилни състезания.
Като младеж се занимава с бокс, учи рисуване, играе в театъра, работи като журналист, а по-късно започва да пише сценарии за Холивуд. През 1933 г. преживява тежка лична криза, след като при автомобилна катастрофа загива млада жена. Впоследствие напуска Холивуд за близо година.
През 1941 г. дебютира като режисьор с „Малтийският сокол“, който има незабавен критически и търговски успех. По време на Втората световна война заснема документални филми, сред които Let There Be Light, забранен за публично разпространение в продължение на 35 години заради откровеното си представяне на психическите травми на ветераните.
През 1952 г., разочарован от политическата атмосфера и „черните списъци“ в Холивуд, се установява в Ирландия, а по-късно се премества в Мексико. Там посвещава свободното си време на рисуване, четене, гмуркане, животни и наблюдение на китове.
Хюстън е женен пет пъти. Умира на 28 август 1987 г. в Роуд Айлънд, докато работи по последния си филм „Mr. North“. Оставя след себе си пет деца, сред които актрисата Анджелика Хюстън – носителка на „Оскар“ и звезда от филмите „Честта на фамилията Прици“, „Семейство Адамс“ и „Кланът Тененбаум“.
