Изложба, посветена на 85-годишнината от рождението на Григор Вачков, е открита на алеята пред Народния театър "Иван Вазов", съобщи bgonair.bg. Тя е озаглавена "Аз искам да играя нечовешки роли!". Актьорът почина на 47 г.

Експозицията е част от програмата на Софийския театрален салон и се организира със съдействието на Гилдията на театроведите и драматурзите към Съюза на артистите, с подкрепата на Столична община и Атера Дизайн.

Григор Вачков е роден на 26 май 1932 г. в плевенското с. Трънчовица, завършва лозаро-винарския техникум в Плевен, а после ВИТИЗ. Започва в Държавния сатиричен театър от самото му основаване. Играе във Врачански народен театър (1955 - 1956) и Сатиричния театър (1956 - 1980). Работил е в радиото, в седмичното предаване "На слука".  Дебютът му в игралното кино е в "Дом на две улици" през 1960 г. Популярността му добива широки размери след като изиграва ролята на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) от телевизионния сериал "На всеки километър" (1967-1971). Филмите му, получили международно признание и награди от кинофестивали, са "Последно лято" (1974) и "Мъжки времена" (1977). Последният му филм е "Мера според мера" (1981), в който ролята му на Постол войвода остава недовършена заради смъртта на актьора.

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...