Оливър Кен Фолет е роден през 1949 г. в Кардиф, Уелс. Той е един от най-продаваните съвременни автори – над 100 млн. тираж. Последната му книга „Крахът на титаните” разказва за Първата световна война. Женен е за втори път, съпругата му Барбара Фолет е член на Лейбъристката партия, била е депутат и министър.
Кен Фолет даде интервю за stern.de.
-------
Много от книгите Ви са за Средновековието. С какво тази епоха привлича читателите?
- През Средновековието хората не са били много по-различни от днешните. Но условията, при които са живели, са били съвсем различни: много трудни, дори брутални. Любопитно е да си представяме как бихме живели ние при такива обстоятелства.
По-лесно ли се възприема една история, ако е поставена в миналото, а не в съвременността?
- Много детски приказки са твърде брутални. Но те започват с „Имало едно време, преди много години, в една далечна страна…”. Това дистанцира децата от историята и тя не ги плаши толкова. Може би затова е по-лесно да се чете за насилие и опасности в Средновековието, отколкото в съвременността.
Новата ви книга „Крахът на титаните” е първата част на трилогия за Първата световна война. За вас тази война ли е катастрофата, която е предопределила следващите катастрофи през ХХ век?
- Това е възможна теория, но истината е доста по-сложна. Например сривът на „Уолстрийт” през 1929 г. и последвалата депресия са важна причина за Втората световна война. При това по-важна, отколкото Версайските договори, с които приключва Първата световна война. Затова е твърде опростено да се смята тя като главен виновник за последвалите беди.
В Германия Версайските договори и репарациите, които те налагат, се смятат за най-важната причина за Втората световна война.
- Най-лошото е, че Версайските договори са пропаганден инструмент за нацистите. Но репарациите така и никога не са изплатени. Тук фалшът е пълен.
Вие правите много разследвания за книгите си. Кога преценявате, че проучванията ви са достатъчни и можете да се заемете с писането?
- Писането върви паралелно с проучването. Щом имам интригуваща история, се захващам да я пиша. Щом разбера, че има пропуски за историческата епоха, започвам да чета още на следващия ден. След това продължавам с писането.
Ползвате ли интернет за разследванията си?
- Да. По-рано ми се налагаше непрекъснато да ровя в енциклопедията, сега обаче „Google” върши тази работа. Става по-бързо, отколкото да ровя по лавиците. Много използвам „Google Earth”. Естествено, предпочитам лично да посещавам местата, за които пиша, но с тази програма си припомням обстановката. Така за „Крахът на титаните” много пъти се пренасях в Санкт Петербург – гледах разположението на улиците, мостовете, за да мога да опиша реалистично завземането на Зимния дворец.
Казвате, че сте атеист, свирите в блусбенд, жена ви е политик от лейбъристите, книгите ви са известни със секссцените си. Има ли изобщо нещо, с което вашите родители се гордеят с вас?
- Добър въпрос (смее се). Мисля, че биха се гордели с постиженията ми, дори когато не са съгласни с някои от аспектите на книгите ми. Но биха се радвали за мен.
Важно ли е за един човек на изкуството да надмине родителите си?
- Моите деца например не бяха съгласни с политическите ми възгледи, нито с начина, по който направих къщата си.
Съпругата ви е била депутат и министър. Понякога завиждате ли й, че е могла да променя действителността, която вие преработвате във фикция?
- Не, защото ние заедно правехме истинска политика. Запознахме се на политическа сбирка. Помогнах й за кариерата й. Всички важни решения сме ги обсъждали заедно. Да не оставя впечатление, че аз съм й казвал какво да прави – напротив, тя е много независима жена. Но винаги съм се чувствал като част от политическата й кариера.