Безпрецедентната война на Путин в Украйна извади отново на дневен ред дискусията за честването на 3 март като национален празник. На 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) е подписан предварителен мирен договор между Руската империя и Османската империя, с който се слага край на поредната им война. При подписването на договора не е присъствал нито един българин, въпреки че българите участват в сраженията на страната на руските войски.
-------
Ивайло Дичев, СУ:
"Призовавам да бойкотираме 3 март - това не може да е националният празник на страната ни! А и сега е моментът да преместим паметниците на съветската армия в музея."
---
Момчил Дойчев, от НБУ:
"България може да има 3 национални празника- денят на Българската писменост, денят на Съединението и денят на Независимостта, но не и денят на един прелиминарен протокол без никаква меождународно-правна стойност! Него го празнуват само робите, а не свободните Българи!"
---
Евгений Дайнов, НБУ:
"Война е. Не е мир. Вече не е.
Из цяла Европа трябва да се задействат службите за сигурност. Руската пета колона и агентите за влияние да бъдат обезвредени.
В тази война всички са мишени на Путин. Следователно, всички трябва да противодействат, за да имат шансове да оцелеят.
Оттук: никакви чествания на 3 март не бива да бъдат допускани у нас. Ако държавни институции се опитат да сторят това, трябва да се натъкнат на гражданско противодействие.
Бойкот и саботаж на всички опити за празнуване на 3 март и прославяне на евразийските диваци.
Ако държавата се опита да чества 3 март, аз ще съм там, на място, за да протестирам. Надявам се да не съм сам."
---
В сайта за петииции е публикуван с призив националния празник 3 март да бъде заменен с 24 май, 6 септември или 22 септември
Ето пълния текст на петицията:
Уважаеми български граждани,
Националният празник на всяка една страна по света е ден на националната гордост. Гордост от някакво върхово историческо постижение на съответния народ. А върховото постижение винаги е плод на всеобщи целенасочени действия - воля, борба, усилия и жертви за постигането на поставената висока национална цел. Народ, постигнал такава цел е субект на историята си.
От тридесет години вече България има за национален празник една дата, на която ние, българите сме били не субект, а обект на историята - ден, в който не само нито един българин не е взел дейно участие, но дори не е присъствал на историческото събитие.
Резултатът от всичко това е, че вместо на този ден да вдигнем гордо глави, ние коленичим покорно във възхвала на една чужда, доказано враждебна нам държава. Вместо ден на на националната гордост, имаме ден на националното самоунижение.
Моля да подпишете предложената петиция за замяна на настоящия несъстоятелен и унизителен национален празник с ден, който наистина е повод за национална гордост от собствените ни постижения и ще служи за обединяване на нацията ни, а не за нейното разделение.
Благодаря!
