МАРИНА БОРИСОВА, DW

"Тарквиний и Лукреция" е картина, която е обект на продължителни спорове между Русия и Германия. Навремето съдбата на шедьовъра е обсъждана дори на преговори между Владимир Путин и Герхард Шрьодер. Те говорили за нея, но така и не решили нищо – картината не е върната на Германия.

Картината с размери 1,87 на 2,14 метра изчезва от Германия по време на Втората световна война и днес се оценява на 75 милиона евро. По отношение на местонахождението й се правят по-скоро предположения, но е известно, че руският предприемач Владимир Логвиненко е внесъл иск в германски съд, за да получи признание за правата си като собственик на картината. През ноември областният съд в Потсдам отказа да удовлетвори внесения през 2021 година иск, а мотивите гласят:

„Ищецът не се явява собственик на картината, тъй като не е придобил правото на собственост в резултат на юридически сделки или добросъвестно, нито е придобил правото на собственост по силата на давност“.

 

Защо руският бизнесмен е подал иск в Германия

Но защо Логвиненко, в чиито ръце очевидно е картината, изобщо е подал иск, при това в Германия? Защо му е било необходимо потвърждение от германски съд за правата на собственост върху платното?

От фондацията „Пруски замъци и паркове Берлин-Бранденбург“, заявяват за ДВ, че именно те са собствениците на платното. До изчезването си по време на Втората световно война то е било изложено в картинната галерия в двореца „Сан Суси“. Вероятно е било придобито навремето или от курфюрста на Бранденбург Фридрих Вилхелм I, или от пруския крал Фридрих I. Заедно с другите произведения от галерията в двореца, през 1942 година платното е било евакуирано в замъка Райнсберг. От края на войната е смятано за безследно изчезнало и дълго време е било издирвано по линия на Интерпол.

„Не разполагаме с информация къде е картината днес“, посочват от фондацията „Пруски замъци и паркове“. Допълват, че по последни сведения тя е в ръцете на руски гражданин, който по съдебен път е искал да получи правото на собственик. Понеже от фондацията са възразили, съдът в Потсдам е последвал тяхната аргументация.

 

Какво казват германските юристи

Специализираният в сферата на произведенията на изкуството германски адвокат Ханес Хартунг казва пред ДВ следното:

„Картината на Рубенс очевидно и до ден-днешен е в ръцете на руския предприемач. Но защо той подава иск за удостоверяване на собствеността? Най-вероятното обяснение е в това, че платното навярно и до днес е в списъка на изчезналите културни ценности, където се води „откраднато“. С други думи руският собственик не би могъл да го продаде – докато то още се издирва, няма как да намери и купувач на легалния пазар“.

По думите на германския адвокат, спорът за признаване на правата на собственост поражда много въпроси – защото това е трофейно изкуство. И е било откраднато от музей. Ханес Хартунг предполага, че вероятно руският предприемач е бил посъветван да се обърне към германския съд от юристи.

„Мнозина се надяват, че биха могли да защитят в съда правата си на собственост по давност на владението и да отстояват тезата, че картината е била придобита добросъвестно, а като резултат да получат признание на своите права на собственост“, отбелязва адвокатът.

Припомняйки времената, в които е намерена картината (преди повече от 20 години), германският юрист казва:

„Ние все се надявахме, че с този човек ще може да се постигне споразумение за връщането на „Тарквиний и Лукреция“ в Германия. За съжаление германско-руската дискусия за трофейното изкуство отдавна е замразена. Открит диалог няма от години, а от началото на войната в Украйна вече няма никакъв диалог, вратата е затръшната“.

Искът на руския бизнесмен в сегашната ситуация може да означава само едно – че той има потенциален купувач извън пределите на Русия.

„Именно поради това на него му е нужен документ за произхода, но той няма да го получи“, убеден е Ханес Хартунг. Адвокатът пояснява, че такъв документ може да се получи само от законния собственик на картината – а това е фондацията в Потсдам, която естествено настоява за връщането на произведението в Германия.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...