Писателят и преподавател Валери Стефанов коментира президентските избори по БНР. Ето какво каза:

"В края на ХІХ век горе долу същите проблеми са мъчили тази страна и същите квалификации са давани за нейните хора и най-вече за нейните политици.

Онова, което не ми харесва и което виждам през целия днешен ден, е това непрекъснато съшиване на дрехата на врага и опита да напъхаш опонента си в тази дреха. Умберто Еко има едно хубаво есе: "Да направим врага". В момента българските политици много усърдно са се заели да направят врага, защото, виждате ли, врагът ще разруши всичко, пък ние ще бъдем спасители на всичко. Това е една семпла политическа реакция и аз мисля, че българският народ в случая действащ като избирател, започва да се осъзнава и да прави разлика между хора, които искат да го плашат, и хора, които искат да му помагат.

Някъде развих тезата, че партийните марионетки не могат да бъдат народни представители. Тези хора застават на тесния рубеж на партиите си, а, в крайна сметка, има нещо, което се нарича национална политика и говоренето в друга посока ще бъде губещо. Да, референдумът свърши своята роля. Нещо повече! Според мен, той е зърното на нов политически проект.

Ако силата, която излъчи Румен Радев коалиционно или там чрез иницативен комитет, беше извадила някои от традиционните си номенклатурни фигури, тази партия щеше да бъде в рамките на 15-17 процента, което ѝ вещаеха и социолозите в електорален план. А тя отиде, благодарение на тази несистемност на избор на един друг, различен човек, на повече проценти. Така че тези ходове са тактически правилни, първо, и, второ, те показват, че на избирателя, на народа, му е омръзнала въртящата се непрекъснато политическа номенклатура. В България политиците се възприемат като тежка номенклатура и това е вот срещу тази политическа номенклатурност."

 

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 84 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.