Цигуларят Найджъл Кенеди (60) направи "на салата" музикалното образование във Великобритания в свое лично мнение пред The Observer, съобщи classicfm.bg. Музикантът съсипа от критики начинът на преподаване и продуктът, който излиза:

„Лениви преподаватели създават музикални клонинги, тласкайки музикантите към твърде голямо наблягане върху техниката. И звукозаписните компании обезличават младите изпълнители и в крайна сметка, всички звучат по един и същи начин. В прекомерно фокусиране върху техниката и преследване на съвършенството, талантливи музиканти остават толкова ужасени от изсвирването на някой неточен тон, че индивидуалността се задушава.

Талантът, колкото и да е невероятен, бива окован. Ако чуете една версия на концерта на Брамс или на Бетовен, и сравните с друга, то, за съжаление, те са твърде сходни. 

Начинът на преподаване в повечето институции е протоколно обучение, което на практика не помага на хората да използват мозъка и ушите си - два важни фактора в музиката. Колко талантливи деца в днешно време отиват в тези колежи по цял свят? А колко от тях се превръщат в индивидуалности?

Колман Хоукинс, Фетс Уолър и Луис Армстронг не са взимали подобни уроци. Те просто са се учили от опита. Това означава, че те притежават нещо съвършено уникално…, докато сега ние получаваме поточни линии от пианисти и цигулари, които излизат от конвейр. 

Ако слушате записи на Фриц Крайслер в сравнение с Яша Хайфец или Исак Щерн, виждате съвсем различни интерпретации. Става дума за аспекта на интерпретацията, който е важен. Вие не искате Леонардо ди Каприо да изиграе Шекспир точно така, както Лоурънс Оливие го е направил! В актьорското майсторство все пак ги има тези невероятни разлики. При големиге пианисти, като Алфред Корто, Артур Рубинщайн и Владимир Хоровиц, пианото дори звучи като различен инструмент, в различна тоналност." 

 

От Кралската академия за музика в Лондон отговориха с писмо, също публикувано в The Observer: 

„В Кралската музикална академия има 24 професори по цигулка, чиято възраст варира от 30 до 92 г. и които имат изключително разнообразен подход... Ние насърчаваме студентите да поемат рискове в изпълненията си на живо и да следват своята муза“.

Към Кенеди има и отправена покана да посети академията, за да се убеди сам, че преценката му е погрешна.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина