„Фалшивото приятелство, както завистта, постепенно разрушава стените, на които се обляга. Истинското приятелство дава нов живот.”

„Всички уелсци са актьори. Само най-слабите от тях стават професионалисти.”

„Всеки остров е като затвор. Човек не може да гледа морето, без да мечтае за криле на лястовица.”

„Колкото повече изучавам религиите, толкова по-добре разбирам, че човек никога не е боготворял никог другиго освен себе си.”

„Човек, който трупа богатство и не му се наслаждава, е като магаре, което носи злато, но яде тръни.”

„Когато трябваше да играя пияници, оставах трезвен, защото не знаех какво правя, докато съм пиян.”

„Актьорът е нещо по-малко от мъж, а актрисата – нещо повече от жена.”

„Можете да бъдете лоши с мен, колкото си искате. Единственото, което ще постигнете, е да се отнесете с мен справедливо.”

„Участвал съм в големи боклуци, за да мога да имам къде да отида, когато се събудя сутрин.”

„Ако ще играеш в боклуци, поне бъди най-добрият боклук.”

„Баща ми смяташе, че всеки, който ходи на църква и не пие алкохол, е непоносим.” 

„Трудно ми е да се сетя за интересен човек, който не пие.”

„Цялото изкуство идва от хора, които или са грозни, или имат комплекс за малоценност. Прекрасните не създават изкуство.”

„Марлон Брандо още не се е научил да говори. Трябваше да се роди две поколения по-рано, за да играе в неми филми.”

РИЧАРД БЪРТЪН - уелски актьор, роден на 10 ноември 1925 г. Той е една от звездите на златния период на „Холивуд”. Участва в класики като „Братовчедката ми Ракел”, „Клеопатра”, „Бекет”, „Кой се страхува от Вирджиния Улф?”, „1984” и др. Номиниран е за „Оскар” 7 пъти, но така и не печели. Носител е на много други награди. За времето си Бъртън е бил един от най-високоплатените актьори. Пословична е връзката му с Елизабет Тейлър. Дълги години има проблеми с алкохола. Умира на 5 август 1984 г. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина