„Фалшивото приятелство, както завистта, постепенно разрушава стените, на които се обляга. Истинското приятелство дава нов живот.”

„Всички уелсци са актьори. Само най-слабите от тях стават професионалисти.”

„Всеки остров е като затвор. Човек не може да гледа морето, без да мечтае за криле на лястовица.”

„Колкото повече изучавам религиите, толкова по-добре разбирам, че човек никога не е боготворял никог другиго освен себе си.”

„Човек, който трупа богатство и не му се наслаждава, е като магаре, което носи злато, но яде тръни.”

„Когато трябваше да играя пияници, оставах трезвен, защото не знаех какво правя, докато съм пиян.”

„Актьорът е нещо по-малко от мъж, а актрисата – нещо повече от жена.”

„Можете да бъдете лоши с мен, колкото си искате. Единственото, което ще постигнете, е да се отнесете с мен справедливо.”

„Участвал съм в големи боклуци, за да мога да имам къде да отида, когато се събудя сутрин.”

„Ако ще играеш в боклуци, поне бъди най-добрият боклук.”

„Баща ми смяташе, че всеки, който ходи на църква и не пие алкохол, е непоносим.” 

„Трудно ми е да се сетя за интересен човек, който не пие.”

„Цялото изкуство идва от хора, които или са грозни, или имат комплекс за малоценност. Прекрасните не създават изкуство.”

„Марлон Брандо още не се е научил да говори. Трябваше да се роди две поколения по-рано, за да играе в неми филми.”

РИЧАРД БЪРТЪН - уелски актьор, роден на 10 ноември 1925 г. Той е една от звездите на златния период на „Холивуд”. Участва в класики като „Братовчедката ми Ракел”, „Клеопатра”, „Бекет”, „Кой се страхува от Вирджиния Улф?”, „1984” и др. Номиниран е за „Оскар” 7 пъти, но така и не печели. Носител е на много други награди. За времето си Бъртън е бил един от най-високоплатените актьори. Пословична е връзката му с Елизабет Тейлър. Дълги години има проблеми с алкохола. Умира на 5 август 1984 г. 

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин