„Трябва да се откажем от сюжета, може и без декори и пищни костюми. Тялото на танцьора – неговият основен инструмент, то трябва да се вижда. Вместо декори – променете света… Танцът изразява всичко с помощта на музиката.”

„Нямам нужда от хора, които искат да танцуват, искам тези, които не могат без танца.”

„Започва се с пот, много пот, а след това идва красотата. И то само ако имате късмет и Бог чуе молитвите ви.”

„В танца има не малко лудост, която е много полезна на всички.”

„Понякога в две минути танц ние живеем по-ярко и интензивно, отколкото за десетилетие обикновен живот.” 

„Бог създава, аз не създавам. Опитвам се, крада от всичко навсякъде, за да направя това, което се вижда.”

„В моя балет жената е главната. Бог е създал мъжете, за да възхваляват жените. Те не са равни на мъжете. Те са по-добри.”

„Балетът е изцяло женско царство.”

„В балета не можеш да разкажеш сложна история, защото няма как да се танцува със синоними.”

 „Голяма част от балетните педагози в САЩ са ужасни. Ако те бяха в медицината, всички щяха да бъдат отровени.”

„Всеки се ражда да бъде велик танцьор.”

„По кръв съм грузинец, културата ми е руска, а по националност съм от Петербург.”

„Балетът е свят на жените, в който мъжете са почетни гости.”

„Мъжът в балета е акомпанимент на женския танц.”

„По мое време в Петербург се разказваше следният анекдот: Попитали студент колко симфонии е написал Чайковски. Студентът отговорил: Три – Четвърта, Пета и Шеста.”

ДЖОРДЖ БАЛАНЧИН (Георгий Баланчивадзе) - е руски балетист, руски и американски балетмайстор, американски балетен педагог и хореограф, роден на 22 януари 1904 г. Учи в балетната школа на музикалния Мариински театър и след завършването му (1921) постъпва в неговия кордебалет. Завършва Петроградската консерватория през 1923 г. Като студент е сред организаторите на експерименталната група „Млад балет“ («Молодой балет»), където се пробва като хореограф. Не се завръща от гастроли в Германия през 1924 г. заедно с други съветски танцьори. По покана на Сергей Дягилев постъпва като хореограф в неговия „Руски балет“ в Париж. Тогава по негов съвет променя имената си. След смъртта на Дягилев (1929) работи в Лондон, Копенхаген, Монако. През 1933 г. се преселва в САЩ, където най-напред основава балетна школа, а след година - професионалната трупа „Американски балет“. От 1948 г. ръководи балетната група „Ню Йорк сити балет“. Обновява традициите на симфоничния балет. Поставя над 100 балета, предимно творби на Игор Стравински: "Аполон Мусагет"; "Блудният син"; "Сватба"; "Пулчинела"; "Орфей" и др. Умира на 30 април 1983 г. в Ню Йорк.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...