„Трябва да се откажем от сюжета, може и без декори и пищни костюми. Тялото на танцьора – неговият основен инструмент, то трябва да се вижда. Вместо декори – променете света… Танцът изразява всичко с помощта на музиката.”
„Нямам нужда от хора, които искат да танцуват, искам тези, които не могат без танца.”
„Започва се с пот, много пот, а след това идва красотата. И то само ако имате късмет и Бог чуе молитвите ви.”
„В танца има не малко лудост, която е много полезна на всички.”
„Понякога в две минути танц ние живеем по-ярко и интензивно, отколкото за десетилетие обикновен живот.”
„Бог създава, аз не създавам. Опитвам се, крада от всичко навсякъде, за да направя това, което се вижда.”
„В моя балет жената е главната. Бог е създал мъжете, за да възхваляват жените. Те не са равни на мъжете. Те са по-добри.”
„Балетът е изцяло женско царство.”
„В балета не можеш да разкажеш сложна история, защото няма как да се танцува със синоними.”
„Голяма част от балетните педагози в САЩ са ужасни. Ако те бяха в медицината, всички щяха да бъдат отровени.”
„Всеки се ражда да бъде велик танцьор.”
„По кръв съм грузинец, културата ми е руска, а по националност съм от Петербург.”
„Балетът е свят на жените, в който мъжете са почетни гости.”
„Мъжът в балета е акомпанимент на женския танц.”
„По мое време в Петербург се разказваше следният анекдот: Попитали студент колко симфонии е написал Чайковски. Студентът отговорил: Три – Четвърта, Пета и Шеста.”
ДЖОРДЖ БАЛАНЧИН (Георгий Баланчивадзе) - е руски балетист, руски и американски балетмайстор, американски балетен педагог и хореограф, роден на 22 януари 1904 г. Учи в балетната школа на музикалния Мариински театър и след завършването му (1921) постъпва в неговия кордебалет. Завършва Петроградската консерватория през 1923 г. Като студент е сред организаторите на експерименталната група „Млад балет“ («Молодой балет»), където се пробва като хореограф. Не се завръща от гастроли в Германия през 1924 г. заедно с други съветски танцьори. По покана на Сергей Дягилев постъпва като хореограф в неговия „Руски балет“ в Париж. Тогава по негов съвет променя имената си. След смъртта на Дягилев (1929) работи в Лондон, Копенхаген, Монако. През 1933 г. се преселва в САЩ, където най-напред основава балетна школа, а след година - професионалната трупа „Американски балет“. От 1948 г. ръководи балетната група „Ню Йорк сити балет“. Обновява традициите на симфоничния балет. Поставя над 100 балета, предимно творби на Игор Стравински: "Аполон Мусагет"; "Блудният син"; "Сватба"; "Пулчинела"; "Орфей" и др. Умира на 30 април 1983 г. в Ню Йорк.
