„Аз съм страхливец. Подадох се на ревността и сега тя ми яде сърцето.”

„Човешките чувства трудно се предсказват.”

„Когато е достатъчна една цигулка, не използвайте две.”

„Животът е един и аз ще го изживея.”

„Аз съм на върха, докато музиката звучи.”

„Аз живея почти изцяло вкъщи и не излизам нито с гондола, нито с карета, защото не мога да ходя от дяволското стягане в гърдите ми.” 

„Ако не харесвате това, спирам да пиша музика.” – по повод операта му „Orlando Furioso” (1727)

АНТОНИО ВИВАЛДИ – бароков композитор и цигулар, роден на 4 март 1678 г. във Венеция. Учи цигулка и композиране - вероятно под влияние на баща му, който е цигулар, двамата свирят из града. По-късно става свещеник – наричат го Рижия абат заради червеникавата му коса. Като цигулар работи в държавно сиропиталище – много от музикалните му произведения са посветени на питомците му там. Най-прочутата му творба е „Годишните времена“ - цикъл от 4 цигулкови концерта, всеки от по 3 части. Автор е на опери, кантати, концерти и църковна музика. В зрелите си години приема поръчки за написване на музикални произведения – пише кантата за сватбата на Луи ХV. През целия си живот Вивалди страда от бронхиална астма. Умира във Виена на 28 юли 1741 г. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина