12 ЗАПОВЕДИ ЗА ЩУРЦИТЕ

1. Стреми се да създадеш колкото може повече веселие на околните.

2. Никога не издавай своите болки и лични огорчения и не оплаквай като дърта баба. Оплакването буди съжаление, а съжалението е просяшка монета.

3. Не се озлобявай срещу никого. Дори когато осмиваш някого, не го мрази. Омразата и озлоблението пречат да се създаде хумор и превръщат духовитостта на псуване. А псувнята не е препоръчителна в обществените отношения.

4. Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.

5. Осмивай и иронизирай, колкото можеш, но пази да не превърнеш осмения на жертва. А направиш ли го такъв, престани да го осмиваш, защото хората ще почнат да го съжаляват и твоите по-нататъшни шеги отгоре му ще звучат като издевателство.

6. Занимавай публиката със собствената си личност само дотолкоз, доколкото можеш да осмееш и някои свои недъзи или слабости. Ако дарът, който Бог ти е дал, почнеш да го употребяваш да се кичиш сам с труфила - сам ще станеш смешен пред очите на другите.

7. Имай винаги собствена идеология и собствен светоглед. Дори да е погрешна идеологията, щом е собствена - прощава ти се. Пази се обаче да услужваш на чужди идеологии, защото от „обществен коректор”, (какъвто трябва да бъде хумористът), ще се превърнеш на жалък шут в чужд палат.

8. Никога не казвай: „Аз ще осмея този и този или това и това.” Смехът и осмиването идат непреднамерено, без оглед на личностите, а само по подбуда от проявленията им.

9. Знай, че и преди тебе е имало хумористи, така че веднъж казана от тях духовитост, не я повтаряй, приписвайки й свое авторство. Нищо по-жалко няма от това да прeписваш остаряла и известна шега. А ако е толкоз хубава, че те изкушава да я поднесеш пак на читателя, съобщавай, че е чужда, или най-малко не се подписвай сам под нея.

10. Никога не цитирай свои собствени духовитости. Остави това на другите. Цитират себе си само ония, които веднъж са казали нещо сполучливо и се усещат слаби да кажат подобно нещо и в бъдеще.

11. Не разказвай в компания чужди анекдоти. Ако можеш, измисляй в момента свои шеги и задявки. Хумористът не е актьор, а творец.

12. (Най-важната заповед) Не искай хонорар за всяка написана шега, защото ще опечалиш редакцията. А хумористът… знае се, не бива никого да опечалява.

в. „Щурец”, г. 5. бр. 250, 24.09.1937 г.

ЖЕНАТА И ТАНЦИТЕ

Жената до 20 години е танц-кръжок за изучаване хватките и стъпките.

На 20 години прилича на ръченица. Играе лудо и изморява възрастните играчи.

На 25 години – „Кокарача“, колкото повече се играе,толкова повече се изучава и може да се играе всекога, когато се пожелае.

На 30 години – фокстрот. Много лесно се схваща. Нуждна е само учтива покана от страна на кавалера.

На 35 години – танго. Играе се плавно, не лудешки,но затова пък доставя удоволствие, даже и на околната среда.

На 40 години – валс. Дълго се играе и доставя удоволствие само на опитни играчи.

От 45 години нагоре – старинен кадрил – не се предвижда в програмите на никой бал.

СНЕГЪТ И ЖЕНАТА

Снегът и жената си приличат по това, че снегът пада по повелението на природните закони, а падането на жената зависи само от нея.

Снегът и жената остават чисти само ако нема наблизо хора.

Снегът най-напред пада и след това се омърсява, а с жената става тъкмо обратното.

Жената до едно време обича да се хлъзга, а след това почва да се подхлъзва.

За да се подхлъзне една жена, не е нуждно непременно да има лед. Това може да стане и в топла стая.

Източник: izsofia.blogspot.bg

РАЙКО АЛЕКСИЕВ (ФРА ДЯВОЛО) - художник, карикатурист и фейлетонист, роден 7 март 1893 г. Бил е председател на  Съюза на дружествата на художниците в България, сътрудничил  е на периодичните издания „Македония“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“, основател и главен редактор е на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони.  Заради жлъчния си хумор си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат той е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди:

„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.”

След  септември 1944 г. е арестуван като „враг на народа“ заради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. На 18 ноември 1944 г. е пребит до смърт. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година е реабилитиран. Съюзът на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“. На негово име е учредена през 2002 г. национална литературна награда за хумор и сатира, връчвана от община Пазарджик. Присъжда се на всеки три години, на 7 март, на български писатели за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.