НИКОЛЕТА МАНДЖУКОВА, БТА

На официална церемония в Художествената галерия „Станислав Доспевски“ в Пазарджик бе връчена Националната награда за хумор и сатира “Райко Алексиев“ и наградите в съпътстващия конкурс за местни автори.

По традиция отличието се присъжда на рождения ден на Райко Алексиев - 7 март, а тази година се навършват и 130 години от рождението му.

Тазгодишният носител на наградата е писателят Алек Попов. Тя му бе връчена от Гергана Табакова, директор на Дирекция „Образование и култура“ в Община Пазарджик.

"За мен е чест да приема тази награда, но също така я приемам и с една голяма тъга, защото всички знаем каква е съдбата на Райко Алексиев - даровит артист, неуморен и предприемчив дух, голям общественик и голяма фигура в българския културен живот", каза Алек Попов.

Той добави, че сатирата винаги е била един недолюбен жанр от тираните и тоталитарните държави. По думите му мерило за едно демократично общество е доколко е ползволено на човека да се шегува и доколко е приета критиката към силните на деня.

"Най-голямата заплаха за едно общество е, когато изчезне хуморът, а способността за самоирония и самокритика запада - тогава се раждат чудовища и кошмари", отбеляза още Алек Попов. Той изтъкна ролята на Радой Ралин, Алберт Бенбасат и екипа вестник „Стършел“, които са съхранили паметта на Райко Алексиев в мрачните времена на социализма, когато творчеството му е било инкриминирано. Трябва да пазим памет за нещата, които са се случили, за да не се случат никога повече, каза в заключение носителят на Националанта награда.

На церемонията бяха връчени награди и на мести автори, участвали в съпътстващия конкурс.

За хумористична проза бяха отличени: Димитър Стефанов, Михаил Тодоров и Илия михайлов. Наградата за хумористична поезия получи Тодор Каракашев, а за карикатура- Констанин Анастасов.

Националната награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“ е учредена през 2002 г. от община Пазарджик и се връчва за цялостно литературно творчество. Нейни носители в предишните години са Марко Ганчев, Радой Ралин, Йордан Попов, Васил Сотиров, Михаил Вешим, Мирон Иванов (посмъртно), Георги Мишев, Георги К. Спасов и Румен Белчев.

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...