Първа книга с карикатури на Райко Алексиев излезе на книжния пазар. "Райко Алексиев. 150 карикатури с коментари" е издание на сдружение „Българска история”. 

Албумът е  продължение на издаването на "Хумористична история на българите", която първо излиза на страниците на хумористичния вестник "Щурец", а след това е публикувана за пръв и единствен път като книжно издание през далечната 1937 г.

Изданието представя негови работи от специализирани хумористични издания, коментиращи значими събития от първата половина на XX век. Сред тях са "Българан", "Барабан", "Людокос", "Смях", както и създаденият от самия карикатурист през 1932 г. вестник "Щурец", който се превръща и в негова визитна картичка. "В книгата са поместени и исторически коментари. Тяхната цел е да покажат контекста, в който се е появила съответната карикатура, тъй като без да знаем кой или какво е изобразено на нея, тя си остава просто една рисунка", уточняват от издателството.

Райко Алексиев, познат и с псевдонима си Фра Дяволо, се ражда през 1883 г. в Пазарджик и учи литература в Софийския университет и изобразително изкуство в Рисувалното училище. Дългата му професионална кариера в медиите започва, когато е едва на 18 години и става сътрудник на хумористичното списание "Барабан". Следващата година вече е редактор и основен карикатурист в хумористичното списание "Людокос".

С течение на годините се превръща в един от водещите карикатуристи в България и е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България. През 1939 г. се жени за младата актриса Весела Грънчарова. А последният брой на вестник "Щурец" излиза на 8 септември 1944 г.

Преди деветосептемврийския преврат неговите близки нееднократно го предупреждават да напусне страната. Райко Алексиев обаче е категоричен: "Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва".

Непосредствено след преврата Райко Алексиев се връща в София от Чамкория (днес Боровец - бел. ред.) и е арестуван като "враг на народа" заради сатиричните си карикатури. Малтретиран е в продължение на повече от месец и докаран до неузнаваемост и пребит до смърт, умира на 18 ноември 1944 г. в болницата на Червения кръст.

"Непосредствено преди смъртта на баща ми се срещнахме с един човек, пуснат оттам, който е бил с него в една килия и ни разказа, че от всички затворени в килията Райко Алексиев е бил най-много малтретиран", обяснява синът му Веселин Алексиев пред Алберт Бенбасат в статия, публикувана първо в списание "Пламък", а след това в портал "Култура" . "Когато го питали: "Райко, защо толкова те бият", той отговарял: "Бият ме невзрачни художничета и писатели, които ме питат: "Ти, мръсно куче, защо не поместваше нещата, които ти пращахме?" А аз им отговарям: "И сега да е, като са невзрачни, не мога да ги поместя и да си кепазя вестника", добавя синът на карикатуриста.

По време на комунистическия режим творбите на Райко Алексиев са забранени. Реабилитиран е чак след 1990 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 84 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.