„Какво да се прави - човек все бяга от реалността.”

„Словото е изходното. И спорът дали театърът е самостоятелно изкуство или е придатък към литературата, е като този за яйцето и кокошката. Словото е велико нещо.” 

„Аз съм спонтанен човек, не планирам задачите си, всяка програма ме притеснява.”

„За да правя една пиеса, аз трябва да повярвам, че героите не говорят лъжи.”

„За мен е важен пътят към истината.”

„Достатъчно е човек да чете хрониките на Шекспир или неговите трагедии, за да се сблъска с феномена власт и да види кои са нейните подводни камъни.”

„Талантът намира начин да се изрази дори в най-неуютната среда.”

„Театърът, както и изкуството изобщо, е точно затова – да „масажира” позаспалите ни за духовното сетива.”

„Навикът ерозира способността да чувстваш, претъпява сетивата, прави ги невъзбудими. Воювам срещу инерцията, срещу превръщането на живота и театъра в делник. Но колкото по-бедно съществуваме, толкова по-голяма е опасността да изпуснем магията.” 

„Харесвам хубавия театър. Деля го на въздействащ и мъртъв, а не на традиционен и авангарден.”

„Аз съм дете на Чехов.”

„Театърът най-силно осветява невидимото.“

„Безличности наводниха политическия ни спектакъл.“

„Фетишизирането на пазара няма да направи човека по-щастлив.”

„Аз съм почитател на Фелини.”

„Смисълът на живота е в това, да даваш.”

„Не ти си важен, важно е това, което правиш.”

„Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска.”

КРИКОР АЗАРЯН – театрален режисьор и преподавател, роден на 14 март 1934 г. Работил е в различни театри, но най-дълго във Военния. Носител е на всички български театрални награди. Забележителни са спектаклите му по Чехов, Радичков, Шекспир, Н. В. Гогол, Иван Радоев, Боян Папазов, Т. Уилямс и Николай Хайтов. Умира на 14 декември 2009 г.

Има три книги посветени на живота и творчеството му – „Крикор Азарян - алхимия на играта”, „Човешкият цирк и Крикор Азарян” и „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо”.

Снимка: Театър „Азарян”