„Ние получаваме това, което заслужаваме. Не трябва да виним другите, освен нас самите.“

„Истината не е нито обективна, нито балансирана гледна точка. Тя е субективност на себеотрицанието.”

„Блаженство е да вярваш в неосъществимото.“

„Тя беше добротелна при отсъствие на изкушения.“ 

„Не уважавам търговците и проповедниците. Единственият им талант е да казват точните думи в точното време.“

„Превърни средството в цел.“

„Любов е първото слово на създателя.“

„Стани първи сред равните.“

„Всички богослови трябва да се самоубият.“

„Виждам звездите пред очите ми, а мислите ми са грабнати от урагана на светлината.“

„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките й методи са изпълнени с цветя и кръв.“

„Трябва да мечтаеш през лятото, след което да спреш. Някои хора обаче мечтаят цял живот и не могат да се променят.“

„Бог е забравен, неговото място зае доларът, а машините не могат да успокоят разтревожената душа.“

„На преклонна възраст сме като купчина писма, които някой е изпратил. Вече не сме в миналото, а сме пристигнали.”

„Няма нищо като това да бъдеш оставен сам отново, разхождайки се в гората в мир със себе си. Да си вариш кафе, да си тъпчеш лула и да си мислиш… Защото аз искам да скитам, да мисля и да направя желязото нажежено до червено.”

„Когато добро се случи на човек, той го нарича провидение, а когато му се случи лошо – съдба.”

„Нищо по-лошо не може да се случи на младия мъж или жена от това да бъдат преждевременно натоварени с благоразумие и отрицание.”

„Днешните богатства и почести са ме затрупали, но един дар ми липсва, най-важният от всички и единственият, който наистина има значение – дара на младостта.”

„Това, което има значение, е не в какво вярваш, а искреността и убеждението, с които вярваш.”

„Любовта е точно толкова жестока и опасна, колкото убийството.”

„Не забравяй, някои дават малко, но това означава много за тях, а други дават всичко, но не им коства нищо. Кой дава най-много тогава?”

„Нещата се наредиха. Те винаги се нареждат. Но не винаги се нареждат както трябва.”

КНУТ ХАМСУН – норвежки писател, поет, драматург и социален критик, роден на 4 август 1859 г. Истинското име е Кнуд Педерсен. Отличен е с Нобелова награда през 1920 г. Смятан е за едно от най-значимите имена в скандинавската литература. Кариерата му продължава повече от седем десетилетия. Най-известният му роман е „Глад“. Оказва силно влияние на Томас Ман, Франц Кафка, Максим Горки, Стефан Цвайг, Херман Хесе и Ърнест Хемингуей. Критикуван е заради поккрепата на нацизма. Умира на 19 февруари 1952 г.