„Светлината на изкуството ще окаже влияние на многобройните сърца, ще ги озари с нова любов. Отначало това чувството ще бъде неосъзнато, но след това ще пречисти човешкото съзнание.“

„В реалността не трябва да има място за ненавист и злоба, стремеж на човек, народ, държава да се възвиси над друга.“

„Важното е само наистина да решим да се променим. А за това трябва да съберем мъжество и да се погледнем отстрани. Това е трудно. Но все пак е възможно.“

„Да търсим щастие вън от нас е напълно ненужно занимание, защото извън нас щастие няма да намерим. Щастието е в самите нас...“

„А знанието и взаимното разбирателство лежат в основата на всичко."

„Ние трябва да живеем и да се трудим там, където сме нужни, там, където можем да принесем най-голяма полза, там, където имат нужда от нас и където, в края на краищата, е и най-добрата възможност за прилагането на нашите знания, на нашия опит."

„Произведенията на гениите представляват кристализация на мислите и емоциите на художника, на неговите преживявания и вълнения. Това са паметници, които са ни оставени от тези вдъхновени души. Тези произведения на изкуството притежават субективна сила, скрита в техния външен вид и ние, докосвайки се до тях, чувстваме вълнуващата сила, която изхожда от тези прекрасни изображения. Ние трябва съзнателно да положим усилия и да извисим ума си, за да се поддадем на влиянието, което ни оказват картините на художника."

„Животът се опитва да ни отвлече от истинските неща. Но ние не трябва да пренебрегваме живота, а да го използваме, за да станем по-съвършени хора. То ва е като да изкачваш висока планина. Това е нашата задача. И ние трябва по един или друг начин с всички сили да се изкачваме на това по-високо стъпало на живота. Тоест човек трябва да развива у себе си не само знанията, но и правилния подход към проблемите на живота. Човек не трябва да се отдалечава от живота. Той се отдалечава само временно. Това не е пълно отдалечаване от живота.“

СВЕТОСЛАВ РЬОРИХ – художник, философ, учен и общественик, роден на 23 октомври 1904 г. Син е на Елена и Николай Рьорих. Учил е архитектура в Колумбийския университет и получава бакалавърска степен. Освен че е бил аспирант в Харвардския университет, той става и вицепрездент на музея „Н. Рьорих“ в Ню Йорк. Едновременно с това е директор на Международния център за изкуство “Корона Мунди” в Ню Йорк. Автор е на изкуствоведската монография "Изкуството в долината Кулу" (1967), както и на редица изкуствоведски и философски статии и беседи, част от които са публикувани в сборниците "Да се стремим към Прекрасното" (1993) и "Изкуство и живот" (2004). Умира на 30 януари 1993 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Животът се опитва да ни отвлече от истинските неща.“

Светослав Рьорих, руски художник и философ, роден на 23 октомври преди 122 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.