АСЕН АСЕНОВ, фейсбук
Дебатът за цената на билетите в Националния ни театър е всъщност изключително важен. Той обаче изисква известна експертиза в областта на културните политики.
На повечето днешни политици (включително мнозинството* в Комисията по култура в парламента) тази работа с европейските културни политики им звучи точно толкова познато, колкото и темата с криптовалутите.
Но да се върнем към обсъждания в обществото ни днес въпрос: Може ли цената на билетите в Националния ни театър да е 400 лв.? Отговорът е простичък: Не, не може!
Защо не може е важна и дълга поредица от аргументи. Но най-кратко казано - защото това е публична културна институция, финансирсна изцяло с публични средства. До нея трябва да бъде осигурен по дефиниция достъп на всички. Културата в Европа не е достъпна само за елита, а за всички! Това е голямото предимство на ЕС! Достъп до култура и образование
ЗА ВСИЧКИ!
Затова и цените на билетите в един от двата национални театъра в Белгия - този в Брюксел не са повече от 10-20 евро.
Ако обаче въпросът е: Може ли билет за театър по принцип да струва 400 лв., отговорът разбира се е: Да, може! Но ако не се организира от публична културна институция, за която всичко плаща държавата.
Трябва ли да има подобни събития в Националния ни театър! Хиляди пъти ДА!
И те не трябва да са събития на високосна година, а част от един силен, забележим в Европа сезон на театъра!
Това, разбира се изисква реформа в целия сектор. Тя не може да започне от театъра, защото са нужни промени в законодателството. Тази реформа трябва да започне с Национална културна стратегия.
Като гледам с каква скорост обаче се движим в културния сектор, вече не съм оптимист, че ще бъда съвременник.
Колко е далече като управление самият Национален театър, от момента да бъде истински конкурентноспособен в програмно отношение и публики европейски Национален театър?
Уви, много далече!
Безумието, което се случва там, го илюстрира възможно най-добре. "Народният"!?! ни театър като управление не е от тази епоха. Поне не е част от концепцията за култура на ЕС и водещите държави в областта на културните потитики (не само в Европа).
Затова далеч не е отговорен само директорът, който и да е той. Отговорността за културните политики в сектора е на Министерството на културата, който и да е министърът.
*употребявам тази дума, за да не звуча твърде крайно, но истината е още по-тежка
