АСЕН АСЕНОВ, фейсбук

Дебатът за цената на билетите в Националния ни театър е всъщност изключително важен. Той обаче изисква известна експертиза в областта на културните политики.

На повечето днешни политици (включително мнозинството* в Комисията по култура в парламента) тази работа с европейските културни политики им звучи точно толкова познато, колкото и темата с криптовалутите.

Но да се върнем към обсъждания в обществото ни днес въпрос: Може ли цената на билетите в Националния ни театър да е 400 лв.? Отговорът е простичък: Не, не може!

Защо не може е важна и дълга поредица от аргументи. Но най-кратко казано - защото това е публична културна институция, финансирсна изцяло с публични средства. До нея трябва да бъде осигурен по дефиниция достъп на всички. Културата в Европа не е достъпна само за елита, а за всички! Това е голямото предимство на ЕС! Достъп до култура и образование

ЗА ВСИЧКИ!

Затова и цените на билетите в един от двата национални театъра в Белгия - този в Брюксел не са повече от 10-20 евро.

Ако обаче въпросът е: Може ли билет за театър по принцип да струва 400 лв., отговорът разбира се е: Да, може! Но ако не се организира от публична културна институция, за която всичко плаща държавата.

Трябва ли да има подобни събития в Националния ни театър! Хиляди пъти ДА!

И те не трябва да са събития на високосна година, а част от един силен, забележим в Европа сезон на театъра!

Това, разбира се изисква реформа в целия сектор. Тя не може да започне от театъра, защото са нужни промени в законодателството. Тази реформа трябва да започне с Национална културна стратегия.

Като гледам с каква скорост обаче се движим в културния сектор, вече не съм оптимист, че ще бъда съвременник.

Колко е далече като управление самият Национален театър, от момента да бъде истински конкурентноспособен в програмно отношение и публики европейски Национален театър?

Уви, много далече!

Безумието, което се случва там, го илюстрира възможно най-добре. "Народният"!?! ни театър като управление не е от тази епоха. Поне не е част от концепцията за култура на ЕС и водещите държави в областта на културните потитики (не само в Европа).

Затова далеч не е отговорен само директорът, който и да е той. Отговорността за културните политики в сектора е на Министерството на културата, който и да е министърът.

 

*употребявам тази дума, за да не звуча твърде крайно, но истината е още по-тежка

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата

Роман за Атанас и Недялка Бурови

 

Дори на своята респектираща възраст – 86 години, Неда Антонова си остава първокласен и значим автор, умело владеещ занаята си, който винаги може да поднесе нов, любопитен, завладяващ и силен роман.