"В сюжета е заложена една от най-съкровените битки в българската история – при Сливница. Действието се развива в България и има само български герои, с изключение на един. Това е повече от достатъчно, за да събуди интерес в българския читател."

Това каза пред БНР за пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът" нейният преводач Стоян Чапразов, асоцииран преподавател в катедрата по английски език на университета в Айова.

130-годишната пиеса се поставя от Джон Малкович на сцената на Народния театър. Днес пред театъра предстоят протести, които ще предшестват премиерата.

Героите на Шоу говорят истински и човешки, смята той. По думите му, "има много моменти в пиесата, които те карат да се смееш буквално на глас". Според него се смеем, но горчиво, защото се смеем на себе си.

"Имат право хора да се ядосват или да не им е приятно, когато някой чужд човек отвън се опитва да им изкара кирливите ризи. Когато тази критика идва отвън, тя боли. Човек поглежда на нея като – тоя какъв е, дори не е стъпвал в България, откъде накъде ще говори за моята хигиена, моето европейско съзнание, моята интелигентност. Това е предизвиквало студентски протести още при първото поставяне на пиесата – в Германия, в Австрия, в Чехия", коментира Стоян Чапарзов в предаването "Преди всички".

"Има лицемерие, което идва от това, че когато ми го каже комшията, не е хубаво, но когато ми го каже жена ми – е хубаво. Когато ти го кажат отвътре, има позитивна ирония, конструктивна критика, а критиката отвън обикновено се приема като подигравка", смята той.

Айова е доста консервативен щат, обикновено гласува консервативно и подкрепя консервативните кандидати. Обама е от малкото кандидати, които успяха да обърнат айовския вот, обясни Чапразов във връзка с изборните резултати в САЩ.

"Американецът е доста практичен човек. Т. нар. разделение е повече на ценностна основа, но американецът гласува с джоба си. Ако икономиката е добра, продължават това, което сме имали през последните 4 години. Ако се чувства, че отива на зле работата, американецът си казва – дай да видим другият какво може да направи."

 

Интервюто на Лора Търколева със Стоян Чапразов може да слушате тук

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата

Роман за Атанас и Недялка Бурови

 

Дори на своята респектираща възраст – 86 години, Неда Антонова си остава първокласен и значим автор, умело владеещ занаята си, който винаги може да поднесе нов, любопитен, завладяващ и силен роман.