ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА, ФЕЙСБУК

Днес в Народното събрание почетохме жертвите от комунистическия режим в България и гласувахме декларация на Демократична България за обявяване на Гладомора в Украйна от 1932-1933 за геноцид.

Днес БСП напуснаха залата и въобще не участваха нито в минутата мълчание, нито в гласуването на декларацията. Възраждане също се бориха със зъби и нокти за първото място по безумие като напускаха и те, държаха проруски речи и ни предупреждаваха какво ще си навлечем на главите като вадим скелети от гардероба (те все за руския гардероб си говорят)

Накрая журналист в държавно радио на държавна издръжка пише това на снимката долу.

Това е цената на свободата. Това е обратната страна на всички ценности, за които се боря -  възможността да изразиш себе си, ако ще това “себе си” да олицетворява човеконенавистна дейност и мисъл.

И все пак има дни, в които ненавистта към чистото и доброто идва прекалено много.

Както ми напомни един човек “Жертвите са простили, палачите не са” и още живеят и мразят през куклите си на конци.

И разбира се, че постът на Волгин е провокация. Като измислиците на Костадинов за сина му и “балтиите”. Опипват се граници, способността на обществото да търпи, да носи на омраза и малко по малко на свой ред да се научи да мрази.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...