desebg.com

„Така нареченият народен съд (1944-1945) не е нито народен, нито съд, а начало на политическото „правосъдие” по време на комунистическия режим”. 

Това заяви разследващият журналист и основател на сайта desebg.com Христо Христов в предаването „История.BG” на БНТ в понеделник (19 март 2018 г.). То бе посветено на съдбите на хората, които не са получили смъртни присъди от извънредното „правосъдие” на революционния комунистически терор след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Изследователят посочи, че „народният съд” действа в условията на съветска окупация и припомни, че след краха на комунистическата система в България Върховният съд е отменил като незаконосъобразни присъдите, издадените от Първи и Втори върховни състави на „народния съд”, осъдил регентите, министрите, царските съветници, висшето военно ръководство и депутатите от 25-то Народно събрание. Отделно от тях Върховният съд е отменил по реда на надзора и редица други присъди по другите състави по жалби на наследници на осъдени.

Христо Христов не пропусна да отбележи, че „народния съд” е едно от престъпленията на Българската комунистическа партия според Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, приет през 2000 г. Както и решение на Конституционния съд от 1998 г., в което е прието, че "народният съд" не е бил част от съдебната система през 1945 г. Той обърна внимание на факта, че освен 13-те основни съдебни състави, заседавали в София, в провинцията са се произнесли срещу хиляди хора над 130 съдебни състави.

По думите му общото между всички оцелели жертви е, че те или лежат години наред в затвора, или са въдворени в различни концлагери, а след освобождаването им някои са изселени, но всички остават изолирани в обществото.

Журналистът даде примери с присъди на „народния съд” срещу свещеници, военни, т. нар. бивши хора, както и разказа съдбата на един от спасилите се от смъртни присъди министри – Славчо Загоров, министър на търговията, промишлеността и труда (1939-1942), който е осъден задочно, защото след 9 септември 1944 г. не се завръща от чужбина.

Загоров, който е един от основателите на статистиката в България, работи успешно като професор в Германия, а в САЩ е привлечен в Станфордския университет и фондация „Форд”.

През 1955 г. се установява в Австрия, където преподава във Виенския университет, където създава университетския електронно-изчислителен център, а за научните си заслуги е награден със златен медал. Умира във Виена през 1970 г. на 72 години.

„За съжаление въпреки изминалите години голяма част от жертвите на „народния съд” остават непознати”, заяви Христов и посочи, че през 2015 г. е основал сайта pametbg.com, посветен на жертвите на комунистическия режим, където публикува портрети на жертви с техните имена, снимки и съдби.

„На четиридесет години открих, че кралицата на всички цветове е черното.“

Огюст Реноар, френски художник, роден на 25 февруари преди 183 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков