ВЕСЕЛИНА БОЖИЛОВА, DW
Има един български фотограф, за когото не се знае много извън средите на експертите, но чието име си струва да се помни. Защото е оставил стотици фотографски плаки, които са безценни и като художествен материал, и като историческо свидетелство, и като илюстрация на отдавна отмрели бит и занаяти. Неговото име е Крум Савов. Последната изложба на негови фотографии беше през януари в Етнографския музей в Пловдив и представяше днешния артистичен квартал „Капана" в оригиналното му битие преди век и повече.
Стъклените плаки на Крум Савов се съхраняват в историческите музеи в Смолян и Асеновград, а негови дигитализирани снимки се пазят във фонда на пловдивския Етнографски музей. Удивително е усещането да разгледаш това съкровище, особено на фона на обичайните застинали фотографии от времената, когато този занаят е бил рядко срещан, а за семейна снимка фамилията се е къпала, ресала, приготвяла…
Пътят на Крум Савов
След като в началото на 20 век чиракува в столично ателие, Крум Савов се посвещава на тази професия до края на живота си през 1949 година. Завършва Картографския институт в София, а съдбата го отпраща в правилната посока още в първите часове, след като взима дипломата си. Родопчанинът си купува лотариен билет и печели с него 100 златни лева - достатъчно, за да си поръча веднага камера и статив от странство. После отваря фотографско ателие в Чепеларе, а близката му връзка с етнографа Стою Шишков - най-предания изследовател на Родопите, го кара да предприеме нещо, на което малцина се решават. Заедно със Стою Шишков, при когото израства след смъртта на родителите си, Крум Савов тръгва по родопските пътеки с чупливите си плаки, с камерата и статива, натоварени на катъри. И така запечатва живо, репортажно и съвсем неподправено живота на планинските хора, техните труд, бит и отношения. Но не са само Родопите - Крум Савов улавя живия живот и в Копривщица, Клисура, Карлово, Казанлък, Пловдив.
Фотографът изпраща свои снимки на Международното фотоизложение в Лиеж, където печели награда. По-късно печели и други международни отличия, а снимката му "Столетникът и неговата майка" кара света да заговори за необикновеното дълголетие на хората в Родопите.
Началото на 20 век е бурно време, пред обектива на Крум Савов застава четата на Пею Шишманов, участвала в Илинденското въстание, фотографът запечатва и образите на родопските комити Хвойню, Даракчията, Локудата. Особено вълнуващи са кадрите на Савов от първите Роженски събори, където фотографът прави десетки снимки на цели родове в автентичните им носии. Не един разделен род храни паметта си за онези години с неговите снимки.
Самият Крум Савов произхожда от славен род - единият му чичо е свещеникът Атанас Келпетков, секретар на четата на Петко войвода, а другият е Константин Дъновски, баща на основателя на „Бялото братство" Петър Дънов.
Дете на Родопите
След края на Балканската война Крум Савов се премества в Асеновград, където не само отваря фотографско ателие, но и основава земляческото сдружение Родопска културна дружба "Рожен", което се превръща в средище на преселниците от планината. Там те успяват да съхранят културата и историческата си памет чрез сказки, представления, вечеринки. Пресъздават традиции и обичаи, поддържат родопския си диалект. В София и Пловдив също има подобни сдружения, но асеновградското се прочува с представленията си и приема покани от градове в цялата страна. Така Крум Савов се превръща в един вид посланик на региона. А всяка негова снимка и до днес е откровение и урок - и по майсторство, и по жизнелюбие, и по родолюбие.
