"Това лято е много интензивно на новини в България. Разместват се някакви пластове от една година тук, но не мога да преценя дали тези размествания ще доведат до изтръгване от две зависимости – тази мафия, която държи държавата и тази свързаност, нездравословна, с Русия."

Това мнение изрази в интервю за Ирина Недева от БНР писателката Ружа Лазарова, автор на книгите "Кръстосани сърца" и "Мавзолей".

Лазарова гледа на случващото се тук с надежда, примесена с отчаяние.

"Да видим дали тези размествания ще доведат до нещо по-добро. От друга страна всичко, което се случва около Паметника на съветската армия, абсолютно ме депресира. Това е абсолютно забаламосване на хората. През това време стават важни неща. Всички само с този паметник се занимават. Защо всичко става толкова сложно? Явно политиците нямат кураж, сложна е обстановката."

Обръщайки внимание върху "еволюцията",  по думите й, на президента Румен Радев през последната година, писателката заяви:

"Той се оказва проводник на Кремъл и на неговите идеи, политика. Виждам, че в момента сме разкъсани. Силите, демократичните, се разцепват, защото хем трябва да се борим срещу мафията, хем срещу руското влияние. Тези два фронта трябва да се държат и е много сложно."

За завръщането на депутатите в сградата на бившия Партиен дом в София за новата парламентарна сесия Лазарова коментира:

"Аз съм потресена. Мислех си в Париж къде се намира народното събрание. Парламентът винаги е в символни сгради, носител на история. И сега къде отиваме? В историята на комунизма. В едно архитектурно ужасяващо сътворение."

 "Участието на "Вагнер" в Африка, в превратите, не се изследва достатъчно. Започна да се говори за "Вагнер" в Африка по време на преврата в Мали преди 3 години, когато се развяха руски знамена. Не съм чела на френски сериозна статия за ролята на "Вагнер" във всички тези промени, които пряко засягат Франция", посочи още Ружа Лазарова.

 Франция е сред западните страни, които "най-много страдат от руската подмолна пропаганда", смята тя. По думите й "най-страшни са изявите на крайната левица" на Жан-Люк Меланшон, която защитава проруски позиции и наесен ще постави въпроса за помощта за Украйна.

 

Източник: БНР

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...