Разговор на Мария Митева с пианиста Людмил Ангелов, създател и артистичен директор на фестивалите „Камералия“ и „Пиано Екстраваганца“. Интервюто е препубликувано от "Портал Култура".

До 27 октомври 2025 г. в София се провежда седмото издание на Международния камерен фестивал „Камералия“. Той беше открит с концерт на трима от големите испански фламенко артисти, Хуан Рамон Каро, Антониа Контрерас и Кармен Камачо. В 15-ото издание на фестивала „Пиано Екстраваганца“ ще има шест концерта – от 21 октомври до 12 ноември.

Пианистът Людмил Ангелов, който създава тези два фестивала в София, е признат като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен. Изпълнявал е многократно интеграла на клавирното творчество на този композитор и е чест гост на най-известните Шопенови фестивали, включително фестивала „Шопен и неговата Европа“ във Варшава. Носител е на наградата Аполон Токсофорос на фондация „Аполония“ и член-кореспондент на Кралската академия за изящни изкуства в Толедо. През 2000 г. негов диск с произведения от Шопен е удостоен с Grand Prix du Disque Chopin от Националния Шопенов институт във Варшава. През 2011 г. е награден от Министерството на културата на Полша с медал Глория артис за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 г. е удостоен с Голямата награда на Варна за цялостната си дейност. През 2016 г. британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на наскоро открития Концерт за пиано и оркестър оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу. Преподава като почетен професор в НБУ, където ежегодно изнася и голям майсторски клас. През 2022 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на София и става носител на най-високото отличие на Министерството на културата Златен век – огърлие. В края на 2023 г. кралят на Испания, Фелипе VI го удостоява с ордена Исабела Католическа за особени заслуги към двустранните отношения между Испания и България и големия му принос към културата на двете държави.

 

Г-н Ангелов, и на двата фестивала „Камералия“ и „Пиано Екстраваганца“ се припокриват музикалните жанрове класика, фламенко и джаз. Какво по-точно ги различава?

- Да, действително, тази година има такова съвпадение. Но разликите са доста големи: на първо място, „Пиано Екстраваганца“ е един изцяло пианистичен фестивал, в който винаги във всички концерти пианото е основният действащ герой. Така е още от първото издание на този фестивал. А „Камералия“ е камерен фестивал, с пиано или без него, в по-широкия смисъл на камерното музициране – този на различни артисти, които си партнират пред публика, в най-различни жанрове, от класика, през фолк, джаз и други.

 

Имате ли идея да разширите следващите издания на фестивала „Камералия“ с повече на брой концерти?

- Да, имаме тази амбиция, но в крайна сметка всичко ще зависи от финансирането. В камерните концерти винаги участват по няколко артисти, което прави бюджета по-обемен. Камерната музика е важна, партнирането е много ценно и се раждат прекрасни идеи.

 

Вие колекционирате рядко изпълнявани или съвсем непознати произведения. Има ли още неоткрити музикални творби и съществува ли риск фалшифицирано произведение да бъде обявено за оригинално?

- Със сигурност има. Наскоро бяха открити манускрипти на творби от такива автори като Моцарт и Шопен. Да се надяваме, че откритията са истински и ще продължат да ни изненадват.

 

Давате възможност за изява на нови музиканти. Добър старт ли са фестивалите за младите?

- Разбира се. Младите имат нужда от изяви, чрез които да си „сверят часовниците“, тоест да представят на публиката своята работа и да видят как работят техните усилия в подготовката. Всичко това на отговорни сцени, каквито са фестивалите. Освен това тези техни изяви им дават възможност да бъдат чути и евентуално ангажирани и от други организатори на събития.

 

Открива ли им се път и за други участия?

- Да, както отговорих и на предния въпрос, мисля, че всяка възможност за младите солисти или ансамбли е важна за маркетинга с оглед на бъдещи ангажименти и импулсирането им към създаване на нови проекти.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...