Михай Чиксентмихай (81) е американски психолог с унгарски произход. Професор е по психология и бивш декан на Чикагския университет. Известен с изследванията си на щастието и субективното благополучие. Формулира и дефинира състоянието „поток”.  Така той обозначава оптималното преживяване на пълна концентрация и отдаденост на конкретната дейност, в което човек реализира най-пълно своя потенциал. Именно посредством това състояние човек е способен да постигне щастието, най-висшата цел на всеки човек и на цивилизацията като цяло. За своите разработки върху състоянието на поток през 2000 г. е удостоен с наградата „Мислител на годината“.

Издателство „Хермес” стартира новата си поредица „Велики съвременни мислители" с най-известната книга на Михай Чиксентмихай „Поток. Психология на оптималното преживяване”.

-------

Какво ви мотивира да станете психолог?

- Като дете в Европа по време на Втората световна война бях изумен да открия, че възрастните нямат представа какво се случва и са безпомощни да се избавят от тази каша, която сами бяха забъркали. Реших да открия как аз бих могъл да живея по-добър живот. Опитах много неща: изкуство, литература, философия, работа в младежки организации и т.н. Открих психологията благодарение на К. Г. Юнг и реших, че това вероятно е най-добрият начин да разбера човешкото поведение и история. Не мога да кажа, че съм успял, но в процеса научих много и истински се забавлявах.

Какво е вашето определение на състоянието на поток?

- Напълно отдаден си на онова, което вършиш. Забравяш егото си. Времето лети, минава неусетно. Всяко твое действие, всяко движение и мисъл произтичат от предходните, все едно свириш джаз. Цялото ти същество е ангажирано и използваш способностите си в максимална степен.

Защо избрахте термина „поток“, за да опишете това състояние на оптимално преживяване?

- Преди години много от интервюираните описваха това състояние на пълна концентрация и отдаденост, като използваха метафората за течаща вода, за поток, който ги отнася. Ето как се роди името, макар че мнозина използват и друго понятие за същото състояние, характеризирайки го като „да влезеш в зоната“. Описание за подобно състояние на самозабрава, когато субектът и обектът като че стават едно цяло, може да се открие и в традиционни будистки или даоистки текстове. Майсторите на някои бойни изкуства или практикуващите йога също добре познават това състояние. Музиканти, поети, художници – всички те са изпитвали това усещане за пълна самозабрава, когато времето спира и цялото ти същество е концентрирано в творческия процес. Древните са го наричали „да те посетят музите“, но по същество говорим за едно и също, като изключим мистичния елемент.

Какво можете да кажете за собствения си творчески процес?

- Немного, освен че, изглежда, имам синтетичен подход към преживяванията (виждам прилики между събития и неща, които сякаш нямат нищо общо) и се опитвам да ги разбера. Имам голяма доза от онази „наивност“, която Гьоте смята за важна за творчеството – т.е. не разбирам много от нещата, които другите смятат за даденост, и оставам безразличен към модите на деня, като постмодернизма и т.н. Това прави идеите ми да изглеждат „оригинални“, защото се различават от популярното в момента. Също, изглежда, имам наивна вяра във Вселената, че на някакво ниво всичко има смисъл и ако опитаме, можем да зърнем този смисъл. Обичам да пиша и идеите ми се развиват, докато се опитвам да си ги изясня, в процеса на писане.

Как достигнахте до заключенията, които излагате в своята книга?

- В продължение на 20 години с колегите ми интервюирахме повече от 8000 човека: от доминикански монаси до слепи монахини, от алпинисти, покорили Хималаите, до овчари от племето навахо. Всички те се наслаждаваха на това, което вършеха. И независимо от културните различия, независимо от образованието, съществуват няколко условия, които подпомагат човек да постигне състоянието на поток. Първо, има фокус, който, след като стане интензивен, преминава в чувство на екстаз, усещане за яснота: знаеш точно какво искаш да направиш и веднага получаваш обратна връзка. Знаеш, че това, което искаш да постигнеш, е възможно – дори и да е трудно, и усещането за време изчезва. Забравяш за себе си и се чувстваш част от нещо по-голямо. И когато това се случи, това, което правиш, става значимо заради самото себе си. Крайният резултат престава да е толкова важен, самият процес е този, който има значение. Твоята деятелност те изпълва с чувство на удовлетворение. С усещане, че си поставил възможностите си на изпитание и си надмогнал себе си.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина