Списание „Шпигел” припомни за свое интервю от 2006 г. с починалия преди ден Нобелов лауреат Ели Визел (87)– прочутия хуманист и борец за човешки права, оживял в лагерите на смъртта Аушвиц и Бухенвалд. Написал е над 50 художествени и документални творби. Най-популярни са мемоарите му „Нощ”, преведени и на български.
-------
Кога ви пратиха в Аушвиц?
- На 22 май 1944 г. Никога няма да забравя това пътуване. Следобед влакът спря недалеч от гарата в град Аушвиц . Името нищо не ни говореше. През нощта ни изкараха от влака и семействата моментално бяха разделени. Мъжете и жените ни подкараха в различни посоки. Дори не можах да се сбогувам с най-близките ми. Видях само червеното палтенце на малката ми сестричка, което наскоро получи като подарък. Двамата с баща ми прекарахме 3 седмици в този лагер и оттам ни пратиха в Моновиц.
Какви бяха условията там?
- Беше ужасно – глад, страх, мъчения и смърт. Да се измъчваш по този начин беше тежко, но още по-тежко беше да гледам мъките на баща ми. Аз също бързо отслабвах и губех сили, но бях млад (на 16 г. бел. ред.). Някак понасях ужаса. Баща ми не можеше. Беше ужасно да го гледам как мръзне и гладува, как се измъчва, че не може да помогне на собствения си син.
Много хора са изгубили вярата си в Аушвиц. Примо Леви например разказваше за това.
- Примо Леви беше в нашия блок, но той и преди това не беше много вярващ. Аз бях много религиозен. С баща ми продължихме да се молим на израелтянския бог. Но имаше моменти, когато се питах: Къде е Бог тук?
Какво се случи, когато съветските войски дойдоха в Аушвиц?
- В средата на януари 1945 г. Червената армия беше пред Аушвиц и нацистите трябваше да унищожат лагера. По това време аз бях в болничната барака. Баща ми дойде и решихме, че ще напуснем лагера заедно с останалите. Всеки смяташе, че пациентите в болничната барака ще бъдат убити, SS не биха оставили живи свидетели. Последва „марш на смъртта” към Глайвиц. Натовариха ни в открити вагони – стояхме прави, валеше сняг, мнозина замръзнаха и умряха.
Баща ви преживя ли пътуването?
- Да, но няколко дни по-късно почина в Бухенвалд. Стомахът и червата му бяха много изтощени. Биха го, а аз не успях да му помогна. В последните си часове викаше името ми. Накрая спрях да му отговарям, страхувах се.
Чувствахте ли се виновен?
- Естествено, че се чувствах виновен. Ако можех да предположа какво ще се случи, можехме да останем в болничната барака в Аушвиц и той вероятно щеше да оживее. Не знаехме. Той искаше аз да взема решението, аз исках той да реши кое е правилно. Но в Аушвиц нямаше голям избор – там ликвидираха наред. Ние освен това не искахме да се разделяме.
Бухенвалд е освободен от американците чак на 11 април 1945 г. Какво се случи дотогава?
- Докато баща ми беше жив, и аз бях жив. Какво стана след това – не мога да ви кажа. До освобождаването ни имаше 10 седмици, в които аз вегетирах и не забелязвах нищо около мен. Бях загубил желанието си да живея.
Какво почувствахте след освобождаването ви?
- Бях тъжен и слаб, твърде слаб, за да се радвам. Спомням си, че еврейските пленници направихме една молитвена група и се молехме за мъртвите. На втория ден видях един чернокож американски войник, който за първи път виждаше ужасии като тези в лагера. Той плачеше и плачеше безутешно. След това се втурна да преследва нацистите.
