"Пандемията и героизмът на хората да живеят нормално - това е събитието на 2020-а", каза пред БНР писателят Деян Енев. Според него през каквито и изпитания да минава света, винаги се връща в нормалното си русло:

"Нищо особено не ни чака, никакви страховити антиутопии. За по-кратко или за по-дълго време и тази пандемия ще отмине и ще заживеем както досега".

По думите му нищо полезно не е свършила коронакризата, защото всичко, което мислим, че тя е извела пред обществото като приоритети, е известно открай време: 

"Нима ние не знаем, че лекарите са най-важното съсловие в нашето общество. Защо се правехме на слепи и сега ахнахме и казахме колко важни са лекарите. Изведнъж разбрахме, че са най-важни те и учителите". 

Писателят посочи, че може би единственото добро, което е свършила пандемията, е, че е затворила и оздравила семействата.

Той сподели, че търси кураж в предстоящото и добави, че намира кураж в книгите:

"Човек, който има книги до себе си, има къде да намери равновесие".

 

Звуковият файл на интервюто тук

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата