ВАСИЛЕНА МИРЧЕВА, "Христо Ботев" (БНР)
В последните две десетилетия като че ли не се правят достатъчно силни кинозаглавия. Настана ерата на франчайзите, в които до безкрай гледаме "Отмъстителите" 4, "Бързи и яростни" 7 и пр.
Индустрията намери живителни сили в създаването и разпространението на франчайзи – множество структури от свързани помежду си филми, които разчитат на повторяемостта. Едни и същи теми, сюжети, визуални решения, персонажи и завръзки се въртят до безкрай.
BBC Culture обаче не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.
"В настроение за любов", Уон Карвай, 2000
Истински киношедьовър със завладяваща образност. Карвай улавя най-фините нюанси на отношенията от привличане до отчуждение и ги трансформира в чиста поезия. Героите се разминават и отдалечават един от друг на фона на клаустрофобични декори, окъпани в мека, дифузна светлина. Филм, в който много по-важно е онова, за което се мълчи, отколкото изказаното на глас.
-------
"Мълхоланд драйв", Дейвид Линч, 2001
Филмите на Линч по принцип поставят предизвикателства пред зрителя, изисквайки необичайна концентрация и способност да се разчитат детайлите и да се улавя подривната ирония, която режисьорът влага във фирмите си. "Мълхоланд драйв" – не прави изключение. Филмът му за млада жена, която започва нов живот, след като е изгубила паметта си след катастрофа, е припознат от мнозина за връх в творчеството на Линч. Тук въпросите са повече от отговорите, филмовото цяло е потопено в мистична атмосфера, а онова, което остава най-неясно, е как Дейвид Линч успява да въвлече зрителя в тази хипнотична история.
-------
„Ще се лее кръв", Пол Томас Андерсън, 2007
„Ще се лее кръв" редовно и ритмично оглавява всевъзможни класации и селекции за най-добрите филми от началото на новия век. Апотеозът на Пол Томас Андерсън е сред лентите, които се фокусират върху "интересните лоши герои".
Даниел Дей Луис, известен с потъването си в ролите, тук прави изключително въплъщение в ролята на Даниъл Плейнвю, който преследва забогатяването на всяка цена. Той буквално и метафорично слиза под земята, пътувайки до ада в търсене на богатство.
------
"Отнесени от духове", Хаяо Миядзаки, 2001
Анимацията рядко намира място в класациите за филми, но странната, объркана вселена на Хаяо Миядзаки е намерила пътя си към сърцата на критиката и многобройните си ревностни почитатели.
-------
"Юношество", Ричард Линклейтър, 2014
Ричард Линклейтър има в актива си забележителни филми, сред които юношеските Dazed and Confused и School of Rock, забележителната фантастика A Scanner Darkly по романа на Филип Дик – „Камера помътняла“ (A Scanner Darkly), както и незабравимите романтични ленти "Преди изгрева", "Преди залеза" и "Преди полунощ". "Юношество" е сниман 12 години, проследявайки порастването на две деца и начина, по който се променят отношенията им с родителите им и с живота.
-------
"Блясъкът на чистия ум", Мишел Гондри, 2004
Въздействаща история за любовта и самотата, разказана по един смел и новаторски начин, който не оставя никого безразличен и го кара да се пита: ако можех да изтрия някого напълно от живота си, бих ли го направил? Освен другите си достойнства филмът показа многостранния талант на Джим Кери и способността му да се въплъщава в сложни, драматични образи.
-------
"Дървото на живота", Терънс Малик, 2010
„Дървото на живота” не е конвенционален филм. Определят го като визуална поема, като философска притча и като медитация. Филмът е пътуване от началото на сътворението, което ограниченото ни съзнание е неспособно да рационализира, до самия край на времето, където законите на физиката престават да действат.
-------
"Yi Yi: A One and a Two", Едуард Йънг, 2000
Филм за три поколения от едно семейство, който казва, че животът е много по-разнообразен от това, което човек вижда, и че понякога всеки трябва да спре, да се огледа и да почувства отново радостта от живеенето.
-------
"Няма масто за старите кучета", Джоел и Итън Коен, 2007
Суров като съдържание, красив като форма, филмът препуска през мрачните територии на човешката природа. Филмът е сред редките успешни екранизации по книги. Опусът на братя Коен върху едноименния роман на Кормак Маккарти се превръща в мрачно пътуване из старостта, смъртта и злото.
-------
"Раздяла", Асгар Фархади, 2011
След двата Оскара (за „Търговският пътник“, 2016, и „Раздяла“, 2011) иранският режисьор Асгар Фархади неизменно е във фокуса на световното внимание. "Надер и Симин: Раздяла" разказва за съвременно иранско семейство от средната класа, за брак в криза, развод и последвалите проблеми, за класовите разделения в Иран, за иранския религиозен консерватизъм и за иранската съдебна система.
Зрителят неминуемо се пъха в обувките на героите и осъзнава, че между бялото и черното има твърде много полутонове и оттенъци.
