СВЕТЛАНА ТАРАШОЕВА, Програма "Христо Ботев"

Георги Куфов е едно от големите имена сред българските преводачи от втората половина на ХХ век. Широката му култура, основана на детайлно познаване на гръцката и френската литература, философия и история, както и разкрепостеното мислене, му отреждат това водещо място. 

Достатъчно е да споменем класическите му преводи на Никос Казандзакис – "Алексис Зорбас", "Рапорт пред Ел Греко", "Капитан Михалис", "Последното изкушение", Костас Варналис – "Диктаторите", Мелина Меркури – "Родена съм гъркиня", Дидо Сотириу – "Мъртвите чакат" и "Окървавена земя" или преводите му от френски на Габриел Шевалие – "Скандалите в Клошмерл", Мопасан – "Избрани съчинения", Жорж Сименон – "Затворът", Марсел Еме – "Човекът, който минаваше през стени", Роже Ескарпи – "Литератрон", Марсел Паньол – "Топаз", Жул Верн – "Архипелагът в пламъци" и др. 

Георги Куфов е награждаван многократно за преводите си, но през 1998 г. той получава най-голямата награда на Гърция, присъдена от президента Константинос Стефанопулос – Златен кръст на Почетния легион, за цялостната му литературна дейност и за приноса му за развитието на българо-гръцките отношения. 

Освен блестящ преводач, Куфов е и памфлетист, задълбочен публицист, майстор на фейлетони, пародии. Безпощадно е перото му в областа на политическата сатира поднесена с френски финес в книгите му "Сатурналии" и "Парадокси на демокрацията".

В предговора към "Скандалите в Клошмерл" на Габриел Шевалие, един от прекрасните му преводи, Куфов пише:

"Смехът – това е, струва ми се, вторият забранен плод, който човекът е откъснал. А понякога той е по-забранен и от първия. Защото няма нищо по-убийствено от смеха. Той е бомба, която може да срине и най-барикадиралия се авторитет. Тираните от всички времена са бягали от смеха като от чума. Ала анекдотите – тези ръчни гранати на обикновените хора, са ги улучвали и през най-дебелите стени на самоизолацията."

Този месец се навъриха 100 години от рождението на Георги Куфов. Какъв е неговият принос за българската култура и какъв човек беше големият наш преводач – чуйте разговора с неговата внучка Елена Куфова и неговия ученик в превода на Казандзакис Иван Генов тук.

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата