ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
До 80-те години на миналия век Морис Жиродиа (1919 – 1990), основателят на прочутата парижка издателскат къща Éditions du Chêne (1940), бе най-реномираният издател на “неморална” литература във Франция. И може да се каже, че културна Европа му дължи много – той й даде първите издания на Хенри Милър, Жан Жьоне, Жорж Батай, Уилям Бъроуз, Набоков, Казандзакис, когато никой не дръзваше да сключи договор с тях. Наскоро парижкото издателство “Диферанс” публикува мемоарите на прочутия издател – три масивни тома, озаглавени “Един ден на земята”, “Пристигане” и “Градините на Ерос”.
Морис Жиродиа не започва от нулата. Баща му – англичанинът Джеки Кахън, установил се в Париж след Европейската война, създава малкото издателство “Обелиск прес”, в което печата на езика на Шекспир непретенциозни, пикантни четива, предназначени главно за британските и американските туристи в “столицата на разврата”. Първи в Европа Жиродиа, открива бедния и непризнат Хенри Милър и публикува неговия прочут и скандален “Тропик на Рака”, а също и “Изкуствената зима” от дребничката и перверзна испанска брюнетка Анаис Нин, авторката на „Делтата на Венера”... Той е и първият издател на прочутата „История на О”, достигнала близо милионен тираж само във Франция, а също и на „Голият обяд” от Бъроуз.
Морис Кахън приема фамилното име Жиродиа от майка си, за да скрие еврейския си произход по бащина линия. След смъртта на баща си той поема издателството, а конюнктурата и случайността (това става по време на нацистката окупация на Париж), му помагат да се сдобие с голямо количество хартия и химикали от някакъв германски склад, които трябвало да заминат за Нормандия за нуждите на гьобелсовата пропаганда. Морис започнал с издаването на книги по изкуствата, но скоро се ориентирал към рискования, но доста по-доходоносен бизнес с книги, забранени в родината на авторите им. Ловко успял да заблуди своя главен противник – инспектор Лафон от Дирекцията на цензурата в Париж, който години наред го преследвал.
Интересни са контактите на писателите с този издател – порнограф. Отначало те са му твърде признателни. Хенри Милър бил приятел на баща му и твърдял, че го уважава много. Но когато станал прочут – благодарение на изданията на Морис – се отказал от него, защото искал все по-високи хонорари.
Владимир Набоков също не бил особено благодарен, въпреки първото издание на неговата скандална “Лолита”, която преди Жиродиа никой не искал да отпечата! Подобно било и поведението на Самюел Бекет, а ирландският писател Донливи направо се подигравал на “евреина”, при все че дължал успеха си изключително нему...
Мемоарите на Морис Жиродиа възкресяват една богата откъм личности и събития епоха, като ни представят редица известни факти и явления в истинската им светлина. Някои от случките с Жан Кокто, Хенри Милър, Донливи са особено забавни и представят в твърде скандален план бележитите автори. Забавен е и фактът, че Жиродиа дебютира твърде късно и трудно в света на еротиката. Дълго време той обича платонично младата и красива Лорет от теософско-политическото общество “Пионерите на Еврлопа”, в което членуват двамата. Участниците са подписали клетвена декларация, че ще съхранят “чистотата на тялото и духа си”. Но накрая Жиродиа не издържа на повика на плътта... и незабавно бива изключен от обществото. Останал на свобода, той изведнъж се увлича от ”сексуалните екзерсизи” на своите нови приятели – млади интелектуалци от Латинския квартал на Париж. При това той е красив, очарователен и се радва на успех сред жените. Не след дълго и чаровната Лорет се отказва от т.нар. “сексуалния езотеризъм” на “Пионерите на Европа” и става негова законна и вярна съпруга.
Находчивият Морис решава да открие нощен локал в една стара сграда от Латинския квартал. Нарича го “Голямата Северин” и има амбицията да посреща в него всички “рафинирани особи” от Париж и Европа. На работите не тръгват леко – отначало няма никакви клиенти, после се оказва, че сградата е в много лошо състояние и се нуждае от твърде скъп ремонт. Междувременно Морис Жиродия издава прословутата книга на Грегъри Корсо “Американски експрес”. Премиерата й съвпада с официалното откриване на локала, който изведнъж се превръща в свърталище на парижките битници. Полицията го затваря след личната намеса на префекта на Париж Папон, а Морис е осъден да напусне пределите на Франция. Преселва се в Щатите, но тук, въпреки очакванията си, не намира покой. През 1974 г. Хенри Кисинджър го изгонва от Америка, заради “издаването на неморална литература”.
Милионер на няколко пъти през живота си, накрая Жиродиа остава без петак в джоба. Фалитът обаче си има и добра страна – принуждава го да напише мемоарите си, за да изплува. Оказва се, че освен нюх на истински издател- откривател на оригинални таланти, той притежава и несъмнен белетристичен дар. Може би един ден литературната история, все пак, ще го почете. А мемоарите му ще излязат и на български.
