"Колкото по-гъста е тъмнината, толкова по-силна трябва да е светлината, за да я разпръсне."

Тези думи на Емилиян Станев в романа "Антихрист" ни напомнят за мощта на светлината и надеждата, дори в най-тъмните времена. Днес си спомняме за великия български писател по повод Деня на Св. Емилия.

Емилиян Станев, роден през 1907 г. във Велико Търново, преминава детството си под знака на три войни, които оставят дълбоки белези върху неговата личност и творчество. 

През 1922 г. семейството му се премества в Елена, където той учи до 10-и клас. Според самия писател местният говор в град Елена му помага да усвои ритъма на българската реч, който придава красота и сила на словото му.

Станев изпитва дълбока любов и привързаност към природата, което се отразява в неговите анималистични разкази, с които започва литературния си път. Творчеството му е изключително разнообразно, включвайки социална и философска проза, исторически романи и повести. Друга забележителна мисъл на Станев гласи: "Правото да лъжат имат само тези, които лъжат красиво".

Сред най-значимите му книги са "Примамливи блясъци" (1938), "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948), "Крадецът на праскови" (1948), "Иван Кондарев" (1958-1964), "Легенда за Сибин, преславският княз" (1968), "Антихрист" (1970), "Търновската царица" (1974) и много други. Той също така е автор на книги за деца и юноши, като "През гори и води" (1943), "Лакомото мече" (1944), "Повест за една гора" (1948), "Когато скрежът се топи" (1950) и "Чернишка" (1950).

Емилиян Станев умира на 15 март 1979 г. в София, оставяйки зад себе си литературно наследство, което продължава да вдъхновява и днес. Неговите думи и творби са светлина, която разпръсва мрака и показва пътя към красотата и истината.

Чуйте коментара в звуковия файл тук и какво казва приживе Йордан Радичков за писателя. 

Източник: "Хоризонт", БНР