КАТЕРИНА ВАСИЛЕВА, "Свободна Европа"
Ако трябва да представи с до шест думи книгата, която му донесе тазгодишната награда „Букър“, той ще каже, че описва какво е „да бъдеш живо тяло в света“.
Ако пък можеше да даде съвет на себе си като тийнейджър, когато тепърва прави първите си стъпки в писането, той би казал: „Нищо няма толкова голямо значение, колкото си мислиш“.
Днес писателят Дейвид Салаи е автор на шест книги, преведени на над 20 езика, както и на редица радиопиеси. Най-новата му книга – „Плът“, в понеделник му спечели престижната награда „Букър“. Тя се присъжда на най-добрия роман за последната година, публикуван в оригинал на английски език, за разлика от международния „Букър“, който е за романи в превод от други езици.
Следващата седмица „Плът“ ще излезе и на български език от издателство „Лабиринт“, в превод на Петя Петкова.
Церемонията по връчването на „Букър“ беше на 10 ноември в Лондон, а наградата включва чек за 50 хиляди паунда и статуетка. Тя беше връчена на Салаи от миналогодишната носителка Саманта Харви.
„В много отношения това е мрачна книга, но е удоволствие да се чете“, каза за „Плът“ председателят на тазгодишното жури на наградата Роди Дойл – носител на „Букър“ от 1993 г.
„Никога не сме чели нещо подобно“, добави той. В журито участваха още актрисата Сара Джесика Паркър и писателите Крис Пауър, Айобами Адебайо и Кили Рийд.
Дейвид Салаи е роден през 1974 г. в Монреал, Канада. Майка му е канадка, а баща му – унгарец. Семейството му първо се преселва в Бейрут, но заради гражданската война в Ливан се налага отново да се премести.
Така Салаи израства в Лондон. Завършва Оксфордския университет и известно време работи като мениджър по продажби. После отива в Печ, Унгария – уж само за няколко месеца, но прекарва там 10 години. Днес живее с жена си и малкия си син във Виена.
Заради смесения произход и многото различни места, на които е живял, Салаи се определя като „литературен отшелник“ и гледа на себе си като европеец, който не е част от никаква литературна сцена.
Все пак едно от нещата, които го задържат в Унгария през годините, които прекарва там, е възможността да се издържа от доходите си от писане и така да се развива като автор – нещо, което не може да си позволи във Великобритания.
Салаи пише още от 10-годишен. На 20 години спира, но после отново се връща към писането заради желанието да овладее „начина, по който книгата манипулира читателя“.
„Не искам да звучи зловещо, просто това е постоянната игра между писателя и читателя. Като дете това ми харесваше и съвсем несъзнателно исках да опитам да го правя като писател“, казва Салаи пред „Гардиън“.
Дебютният му роман „Лондон и Югоизтокът“ печели няколко престижни награди. За него Салаи е вдъхновен именно от корпоративната си работа в Лондон.
Друг негов роман – „Мъжът, какъвто е“, през 2016 г. попада сред финалистите за наградата „Букър“, но не я печели. Салаи е автор и на книгите „Пролет“ и „Невинният“, както и на сборника с разкази „Турбуленция“.
Последният му роман „Плът“ започва с шокиращ инцидент, който се развива, докато срамежливият и неловък Ищван живее с майка си в Унгария и е във връзка с 42-годишна омъжена жена. Ищван стига до поправителен дом и военна служба в Ирак, а след това се мести в Лондон, където работи за богато семейство.
Със суров и лаконичен стил романът проследява множеството обрати в живота на героя и изследва теми като мъжествеността, класовите разделения, миграцията, травмата, секса и властта, пише „Гардиън“.
Пред същата медия Салаи споделя, че романът „Плът“ е замислен „в сянката на провала“. През есента на 2020 г. писателят се отказва от роман, върху който работи от близо четири години, защото смята, че не се получава.
Намира път в ръкописа на „Плът“, с който иска да „изрази усещането, че нашето съществуване е преди всичко физическо преживяване“ и че всички други негови аспекти произтичат именно от тялото, плътта.
„Очевидно това е част от всяка история, но много рядко се откроява като идея“, казва Салаи.
