Английският писател и драматург Дейвид Стори е починал, съобщи ВВС, позовавайки се на неговите деца. Романът му „Савил“ е удостоен с „Букър“ през 1976 г.

„Татко почна спокойно в обкръжението на семейството си. Той ни даде много любов и вдъхновение, направи ни хора и ни показа как е устроен светът“, се казва в изявлението.

ДЕЙВИД СТОРИ е роден на 13 юли 1933 г. в Уейкфийлд, Йоркшър. Има двама братя, единият от които умира малко след раждането на Дейвид. Учи в мъжката езикова гимназия „Кралица Елизабет” в Уейкфийлд. На 18 години подписва договор за професионален играч на ръгби с „Лийдс”, където играе в продължение на 4 сезона. Успоредно с това печели стипендия и учи в училището за изящни изкуства „Слейд” в Лондон, и опитва да пише, докато пътува с влака. След като спечелва пари се откупва от „Лийдс” и се посвещава на писателската си кариера. През 1956 г. се жени за Барбара Хамилтън, с която имат двама сина и две дъщери. Първият му роман „Спортен живот” е публикуван през 1960 г. Удостоен е с наградата „Макмилън”, а през 1963 г. е адаптиран в едноименния филм с участието на Ричард Харис, Рейчъл Робъртс и Алън Бадел. Следващите му романи са високо оценени от критиката и са удостоени с различни награди. Въпреки това някои от произведенията му не са приети за публикуване и това го насочва да опита да пише пиеси и сценарии. Първата му пиеса „Restoration of Arnold Middleton” е издадена през 1967 г., с която печели наградата на „Ивнинг Стандарт” за най-обещаващ млад драматург. Следващата му пиеса „In Celebration” от 1969 г. е филмирана през 1972 г. в успешния едноименен филм с участието на Алън Бейтс и Брайън Кокс.

Главна тема в романите на Стори са отношенията между социалните класи. Характерни са с дългите описания на околностите. Той се счита за от водещите автори на социалния реализъм.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...