МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Рожденият ден на Радой Ралин – 23 април, бе почетен със скромно тържество около паметника му пред бившето кино „Изток”, сега магазин „Била”. Годината на раждане се оказва спорна – приживе за Радой се знаеше, че е роден през 1923. И самият той никога не е оспорвал този факт. Не беше суетен, за да си крие годините и да се изкарва по-млад, както правеха някои поетеси от миналото – за него истината бе над суетата. След смъртта му се каза, че е намерен акт за раждане, където е отбелязана 1922. Ако е така, Големият сатирик на България щеше да навърши 95. Ако не е – ще ги навърши догодина. Това няма чак такова значение – по-важното е, че Радой има паметник – не само в квартала, където живееше, а и в народната памет, където вечно ще живее.

Колко жив е Радой не може да се съди по броя на присъстващите – все пак бе неделя, пък и денят бе студен и дъждовен. Събраха се около стотина души, сред тях доста познати лица – приятели и почитатели на Радой. Политици и държавници, разбира се, нямаше – и по-добре. Сатирикът не ги долюбваше – нито предишните, нито сегашните. Пък и те – него. За предишните знаем, за сегашните – сега пак видяхме.

По идея на организаторите (двамата му синове и програма „Христо Ботев” на БНР) присъстващите имаха възможност да кажат нещо от творчеството на поета-сатирик. Двама музиканти – Хайгашот Агасян и Кирил Калев, изпълниха свои песни по стихове на Радой, после микрофонът бе със свободен достъп – доста хора рецитираха известни епиграми от сатирика. Прозвучаха и по-малко известни стихове – като лирик Радой също не трябва да бъде забравян, а препрочитан и припомнян. Неизвестен човек припомни и случая с отказаната награда. Някъде в средата на 90-те авторите на телевизионното „Ку-ку”, които вече богатееха с чалга концерти в стил „Едно ферари с цвят червен”, на бляскава церемония, предавана и по телевизията, връчиха на сатирика ключове от скъп автомобил. Без колебание Радой отказа наградата и дари колата на детска болница... Макар и да са минали повече от двайсет години, този жест е останал в народната памет. Тогава народът ясно отдели своя герой от кукувци и славитрифоновци, които пееха чалги за джипове и ферарита, кичейки се с етикета на „сатирици”... И му издигна паметник, много преди да се появи скулптурата на Чапа на спирка „Плиска”.

Ако се загледа човек в паметника, вижда, че едната ръка на Радой е излъскана – хората, които минават оттук, искат да се докоснат, да се ръкуват с него... Значи паметникът е станал част от живота на столичани – това е доказателството, че поетът е жив. Затова и мястото заслужава да се нарича площад „Радой Ралин” – такова предложение има до Столичната община, но отговор от общината няма.

Нищо, догодина пак ще честваме 95-годишнината на Радой, дотогава общинарите може и да вземат решение.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Какво означава да си готов да напишеш книга? Били ли са готови Стайнбек, Джейн Остин, Хемингуей, Шекспир, Дикенс?“

Даниел Стийл, американска писателка, родена на 14 август преди 75 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков