Литературният критик и историк Вихрен Чернокожев (67) е починал, съобщи във "Фейсбук" писателят Георги Господинов: 

"Отишъл си е Вихрен Чернокожев, един светъл и щедър човек, който тихо и безкомпромисно възкресяваше премълчаната литературна история. Дължим на него "Българският смях", книгата и антологията после, възкресяването на Подвързачов, Змей Горянин и други забравени, сборникът Антитоталитарната литература, антологията с текстове от и за Възродителния процес... Аз лично му дължа много през всичките тези години в Института за литература. Благодаря и светъл път!"

Чернокожев е роден на 5 юли 1951 г. в Пловдив. Става кандидат на филологическите науки с дисертация на тема Димитър „Подвързачов – жизнен и творчески път“ (1980). Доцент е в Института за литература при БАН и зам.-директор (2000-2012). Бил е ръководител на Издателския център „Боян Пенев“ в Института за литература (2002-2012). Член е на Сдружението на българските писатели. Той е от малцината изследователи на българския литературен хумор и сатира.

Автор е на проектите: „Антитоталитарната литература“, "Другата българска литература на ХХ век“, „Идентичност и асимилация. „Възродителният процес“ през 1970-те – 80-те години на ХХ в. в литературата на мюсюлманските общности“ – съвместно с проф. д-р Зейнеп Зафер от Анкарския университет.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 84 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.