Проф. Иван Сарандев – писател, литературен критик и историк, е починал на 86 години, съобщи БНР, позовавайки се на семейството му.

ИВАН САРАНДЕВ е роден на 28 февруари 1934 г. в Ямбол, в семейство на тракийски бежанци от Одринска Тракия. През 1958 г. завършва с пълно отличие специалност „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Като студент се насочва към литературно-изследователска работа. През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на проф. Боян Пенев за Пенчо Славейков, като е единственият стенограф, който разчита стенографския архив на професора. През 1958 г. открива неизвестно издание на „Епически песни“ от Пенчо Славейков. След дипломирането си, заедно с Владимир Башев, основава в. „Пулс“. От 1960 г. работи в редакцията на в. „Народна младеж“ като литературен консултант. Работи в редакциите на в. „Литературен фронт“, „Народна култура“, а в периода 1972 – 1974 г. е завеждащ отдел „Критика и литературознание“ на издателство „Български писател“.

През 1972 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Пенчо Славейков като литературен критик“. От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, където оглавява проблемната група „Литературни анкети“, подготвила и издала издава 40 литературни анкети с известни български писатели. Прави анкети с писателите Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров.

През 1988 г. е избран за професор по „История на българската литература между двете световни войни“. В периода 1975 – 2006 г. е преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Монографията му „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г.

Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, на Дружеството на филолозите българисти и на Съюза на учените в България. Участва в много международни конгреси, симпозиуми, конференции, и български научни сесии.

Автор е на 21 монографии, дългогодишен преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

 

„Не са ми интересни особняците. Интересувам се от обикновения човек, озовал се в необичайна ситуация.“

Сюзън Сарандън, американска актриса, родена 4 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата