Документална изложба „145 години от рождението на Кирил Христов” представя големия български писател с интересни факти от житейската и творческата му биография чрез снимки, шаржове, свидетелства от съвременници, както и 50 редки книги от личната му библиотека, завещана от него на Столична библиотека през 1940 г. 

Представени са уникални първи издания, повечето с автографи и посвещения от негови велики съвременници – Иван Вазов, Пейо К. Яворов, Михаил Арнаудов, Дора Габе , Петко Тихолов, Веселин Ханчев, и много други. Особено място заемат книгите на самия автор- библиофилското издание на „Чеда на Балкана” 1928 г. с илюстрации на Борис Денев, първото издание на „Избрани стихотворения” 1903 г. с предговор на Иван Вазов, „Антология” 1922 г., в която той самият представя творчеството си, първият му сборник статии „Бурни години” 1917, юбилейният сборник по повод 60-годишнината на големия творец, както и ценният екземпляр на трагедията „Франческа да Римини” на Габриеле Д’ Анунцио.

Откриването на изложбата ще се състои на 02.06.2020 г.(четвъртък) от 11 часа в Мраморното фоайе на Столичната библиотека. Изложбата ще представи известният литературен историк, културолог и изследовател на творчеството на Кирил Христов проф. Михаил Неделчев.

Макар с повечето от съвременниците си Кирил Христов заради острия си език да е в сложни отношения, с Иван Вазов го свързват приятелски чувства и двамата споделят общи творчески позиции. Вазов пръв насърчава младия поет, а Кирил Христов пише „Иван Вазов. Кратък животопис” (1920) , а на гроба му произнася проникновено слово като най-близкият до него по талант и духовност творец. Затова в юбилейната година на Вазов настоящето представяне на творческия път на Кирил Христов органично се свързва с предстоящата документална изложба на Столична библиотека за 170-годишнината на Патриарха на българската литература.

Кирил Христов – блестящ поет, белетрист, драматург, преводач от руски, немски, италиански , френски език, автор на исторически текстове, епиграми, военен кореспондент през Балканските и Първата световна война, сътрудник в едно от най - интелектуалните списания в края на XIX - началото на XX век „Мисъл”, преподавател по български език и литература в Карловия университет, Прага (1930-1938), автор на първата българска научнофантастична драма – „Откривател“ . А той определял себе си само с една дума „Лирик” – името му Кирил, прочетено на обратно.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...