Пей ми, душо...
Пей ми, душо, пей как младост
от сърце ранено бяга...
Пей ми, пей ми, моя радост,
пей ми, чучулиго драга!
Тая песен кат целувка
на устцата ти приляга.
Пей ми, мила без преструвка,
пей ми, чучулиго драга!
Пей за спомена, сестрице,
който ни сърцата стяга,
пей, тъжовна хубавице,
пей ми, чучулиго драга!
---
Жени и вино! Вино и жени
I
Прости мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива,
и моят дух неудържим лети
към щастие - към бури и вълненйя?
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!
II
Колиба кривнала е ваший храм,
кандило слънцето ви е... - Плъзнете
по призраци, а мене оставете
да поживея, както аз си знам:
в безумства и вов вихрени наслади!
И погребалний ми ли чуйте звън,
не ме окайвайте, че сили млади
прахосал съм: то беше дивен сън!
III
О, нека отлети живот крилат -
ала със пълна чаша във ръката,
кога тъй сладостно шуми главата,
когато цял е в рози Божий свят!
И нека отлежала се отпусне
на топломраморните й гърди,
несвестно нека шепнат бледни устни:
- Ах, тихичко ми пей, не ме буди!...
---
Напаст
Ний само няколко сме думи разменили –
Случайни думи във шума на празен свет.
Какъв е тоя жар по всичките ми жили?
Защо е моят ум всецяло с теб зает?
Вън зазорява се,денят пристига шумно,
А още буден съм и мъка ме гнети,
И в огън мятам се и шъпна аз безумно:
"О, как обичам те, как скъпа си ми ти!"
КИРИЛ ХРИСТОВ - поет, белетрист, драматург и преводач, роден на 29 юни 1875 г. Започва литературната си дейност с преводи от С. Я. Надсон и А. А. Плешчеев. За пръв път публикува свое стихотворение през 1895 в сп. "Дело" (№ 9). Сътрудничи на всички литературни периодични издания. В Триест се запознава с творчеството на класическите и модерните италиански поети Данте, Дж. Леопарди, Дж. Кардучи, Л. Стекети, Д'Анунцио. През 1897-98 живее в Неапол и Лайпциг. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на в. "Военни известия". През 1922 г. напуска доброволно България и се установява в Лайпциг като ръководител на семинара по български език и литература. Премества се в Прага, където организира свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет (1930). В България се завръща през 1938 г. Считан е за първия голям поет след Вазов. Автор е и на първия български еротичен роман „Тъмни зори“.
Умира на 7 ноември 1944 г.
