ГЕРГАНА РАЧЕВА, БНР

В началото на януари ни напусна преводачката Маргарита Терзиева (род. 1957 година). Осем романа на големия израелски писател Амос Оз са преведени от нея!

Скромен и всеотдаен човек, отличаващ се с талант и ведър дух, това е образът на Маргарита Терзиева в паметта на тези, които я познаваха. Тя е работила в различни жанрове, но винаги  с точност и отлична езикова интерпретация. Задължително е да изразяваме често почитта към преводачите, които мнозинството свързва само със страниците на книгите. Последните преводи на Маргарита Терзиева са романите „Аз съм принцеса Анастасия“ и „Мадам Пикасо“, но нека припомним и книги като „Всички наши места“, „Да срежеш камъка“, „Жената от влака“...

Поклон пред делото на един добър човек и отличен професионалист.

Чуйте разговора на Димитрина Кюркчиева с Гергана Рачева в рубриката „Литературен наблюдател“ на „Артефир“ тук

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...