На 59-годишна възраст почина поетът Борис Роканов, съобщи БНР, позовавайки се на негови близки.

Ето какво сподели за него журналистката Виолета Атанасова, негова приятелка и съгражданка:

"Боби Роканов си тръгна...На 59... Изпълни живота си с много странности, с много стихове, с много картини, много приятелства, много жени, деца, книги, несъгласия и несъответствености. Кюстендил го беше забравил и той стана пловдивчанин, който запази в поезията си духа на стария си кюстендилски род и на родния си кюстендилски квартал "Каваклия". Никой не е пророк в собствения си град. Особено при определени обстоятелства и специфики..."

Сега за съпругите, ето ги:

Тиха, набожна и смирена беше първата,

родена в Кюстендил, сега живее в Рим,

работи за няколко вестника и телевизии -

особено веща е в италианското законодателство.

Тиха, набожна и скромна беше втората,

родена в София, сега живее в Копенхаген,

ожени се за един червенобузест викинг, когото не обичаше,

(поне така твърдеше в началото), но вече му свикна,

така че няма да я отвее северният вятър и ще си остане в Дания, ура!

Тиха, набожна и свенлива беше третата,

родена в Пловдив и живее още в него,

кофти за децата!

Дотук със съпругите.

Нощният поет се метна на трамвая,

където миришеше на Аспаруховите орди,

а любовта на българката от времето на турското ни робство

валеше хем противно, хем дълбоко -

кой разплака доброто момиче,

кой му взе цигарите и хляба,

и го изпрати да живее в "Обеля"-та - попита нощният поет

и напълни десет кофи сълзи, тоест цял живот плака,

оказа се, че и плачът му се удава, както писането.

Толкова за днес, за утре още.

БОРИС РОКАНОВ е роден през далечната 1961 г. в Кюстендил. Понеже бил слаб ученик и имал много свободно време, започнал да пише стихове. Така се родили и стихосбирките "Предчувствия" (1989), "Моята игра" (1993), "От Б до Р" (1995), "Стихотворения" (1999) и "Великолепни стихотворения" (2009). Автор е и на две детски книги "Български народни приказки, прочетени от Борис Роканов" и "Старото барабанче", на антологията "Стих и четка, един проект на Борис Роканов" (1997), на две литературни анкети с Екатерина Йосифова (2001) и Блага Димитрова (2002), на романа "Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем" (2010). Автор е и на 18 самостоятелни изложби живопис в София, Пловдив, Варна и Бургас, както и на 2 проекта: "Борис Роканов и пловдивската лудница" (София, "Шипка" 6, 2007) и "Ангелушев&Роканов" (София, Пловдив, Варна, 2007-2008). Неговата поезия е издавана в Италия, Германия, Унгария, Франция, Сърбия. Участва в сборника на английски език "Поети на свободата". Издател и организатор на поетични форуми. През 1990 г. получава наградата "Южна пролет", а през 2000 г. - Националната награда за поезия на името на Иван Николов.