"Свободна Европа"

Июн Ли емигрира от Китай в САЩ, когато е на 23, за да учи имунология. Скоро обаче решава, че иска да се занимава с творческо писане и се записва на курс. Над 20 години по-късно със своята „Книга за гъската“, написана на английски, си спечелва престижната литературна награда ПЕН/Фокнър.

"Дълбоко съм поласкана, развълнувана и благодарна за тази награда", каза тя след обявяването на победителя на 4 април.

"Да напишеш роман е като да изпратиш послание в бутилка към неизвестното. Получаването на това признание е трогателно потвърждение, че някой е намерил бутилката и е прочел посланието".

Ли открива таланта си да пише още в юношество в комунистически Китай, където създава дълги, трогателни пропагандни материали, знаейки, че не вярва на нищо от написаното. Тя разказва пред "Ню Йорк таймс" за случай, в който след произнасянето на подобна патриотична реч тя поглежда към публиката си и с ужас вижда сълзи по лицата на хората, изненадана колко дълбоко са й повярвали.

"Знам, че китайският (език) е красив. Обичам поезията му. Но в момента, в който заговоря, винаги си мисля за онзи ден, в който трогнах хората до сълзи", казва тя.

Няколко години след като се премества в САЩ през 1996 г., тя се отказва от науката и решава да пише. Скоро е включена в списъка на 21-те най-добри млади американски писатели според елитното списание Гранта, а два нейни разказа са адаптирани на голям екран от американския режисьор от китайски произход Уейн Уанг.

"Хората си мислеха: "Ето една много мила китайка, която може да пише на английски" - но аз не съм от този тип мила, дружелюбна дама, която може и просто да пише малко", казва Ли пред "Гардиън".

"За мен е важно да бъда подривна. А част от това да бъдеш подривен е да не следваш историите, които са най-удобни".

Първият й сборник с разкази е издаден през 2005 г. Отначало тя пише предимно за Китай, като по-късно местата, където се развиват историите й, се преместват на запад. "Книга за гъската" например е базирана в провинциална Франция след Втората световна война.

Тя разказва странна история за близко приятелство между две тийнейджърки в малко село, които започват да пишат разкази, изпълнени с насилие.

Днес Ли е на 49 години и живее в Пенсилвания, САЩ, където преподава творческо писане. Има 10 издадени книги и е носителка на редица награди и стипендии, сред които "Гугенхайм" и "Макартър".

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина