СИЛВИЯ ЧОЛЕВА, БНР

Проф. Цочо Бояджиев събра в един том под заглавие „Апотеоз на меланхолията“ своите стихотворения от 1970-а година до 2021-ва. Идеята е всеки екземпляр да бъде „личен“, надписан на съответния получател на книгата. 

Връщането назад е не само обединяване на написаното до този момент, но и осмисляне на значението на нещата, през които е минал, картината на пътя на поет като Цочо Бояджиев, който на два пъти „се е отказвал“ от поезията, спирайки да пише. Поезията обаче не се е отказала от него... И макар тази книга да изглежда като своеобразно „приключване“ с поезията, най-вероятно ще се окаже просто един етап в творчеството му.

Друг поет, проф. Александър Шурбанов, пише за нея:

"Тази книга, личен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност – сложна, нестройна, неуседнала, противоречива.“ 

Още един поет, когото четем на корицата на книгата, е Илко Димитров, който казва:

„Изумителното творчество на Цочо Бояджиев не е разделено на отделни самостоятелно обособени части, а е една преливаща в значенията си творческа стихия. Поезията представлява цялото, както и философията му, както и преводите и фотографиите му.“