Държавният архив в Добрич и Художествена галерия в добруджанския град се включват в честванията по повод 135 години от рождението на поетесата Дора Габе. Това обявиха двете институции на страниците си във фейсбук. 

И двете институции представят дигитални изложби от фондовете си. 

Художествената галерия представя картини и скулптури на различни автори. Изложбата съдържа снимки на картините „Портрет на Дора Габе“ на Мария Столарова, „Дора Габе“ на Лилия Русева, портрет на поетесата от художничката Милка Пейкова, скулптурен портрет с автор Димитър Остоич, скулптура в цял ръст на Йордан Гавраилов.

Държавният архив се включва в честванията с представянето на документи, съхранявани в архива. Част от тях са заявление на Дора Габе до архиерейското наместничество в Добрич за кръщаване в православната вяра, актът за кръщаване, писмо от Архиерейското наместничество в Добрич до Варненската и Великопреславска митрополията за венчаването на Дора Габе и Боян Пенев, снимки и ръкописи на стихотворенията „Почакай, Слънце“ и „Русалка“. 

До 31 август тече и срокът за подаване на предложения за носители на Националната литературна награда "Дора Габе" на Община Добрич.

ДОРА ГАБЕ е поетеса и преводач, родена на 28 август 1888 г. Завоюва си място в литературата със стихотворните цикли, публикувани в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ през 1905 – 1906 г. След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче“, „Дружинка“, „Деца, изкуство, книги“ и др.

От 1917 до края на живота си развива активна преводаческа дейност - превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки езици творби на Адам Мицкевич, Мария Конопницка, Станислав Виспянски, Кажимеж Тетмайер, Юлиуш Словацки, Владислав Реймонт, Ян Каспрович, Хенрик Сенкевич, В. Лидер, А. Дигасински, Леополд Стаф, Антони Слонимски, Юлиан Тувим, К. Алберти, Иржи Волкер, Е. Флеч, Витезслав Незвал, Карел Чапек, Ж. Жиано, Ярослав Сайферт, Арнолд Слуцки, Владислав Броневски, В. Имбер, Самуил Маршак, Е. Камберос, Р. Буми-Папа, Менелаос Лундемис, Янис Рицос и много други.

Умира на 16 ноември 1983 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина