Националният литературен музей и къща музей “Петко и Пенчо Славейкови” (София, ул. "Г. С. Раковски" 138, ет. 1.) организират на 14 февруари поетично-музикална вечер под наслов “Аз слушам само твоите очи, как дивно ми говорят за живота” и откриват ново експозиционно пространство, свързано с личността и литературното дело на Мара Белчева.

Любовта на Мара Белчева и Пенчо Славейков – драматична и неповторима, ще бъде водещ мотив на вечерта.

На своеобразната среща между минало и настояще ще прозвучат стихове за любовта, изпълнявани от български поети от различни поколения – Найден Вълчев, Недялко Йорданов, Маргарита Петкова, Бойко Ламбовски, Кристин Димитрова, Аксиния Михайлова, Иван Есенски, Добромир Банев, Красимира Макавеева, Калоян Христов.

Специално участие ще има композиторът Хайгашод Агасян.

Участниците и гостите ще бъдат приветствани от директора на Националния литературен музей Атанас Капралов.

Животът на родената в град Севлиево поетеса Мара Белчева (1868 - 1937) е белязан от поредица щастливи срещи и фатални загуби. Умна, добре образована и силна, след всеки удар на съдбата тя успява да възвърне равновесието и душевната си цялост, а с интелектуалното си очарование привлича Пенчо Славейков и се превръща в негова сродна душа и вечна спътница.

В знак на почит към една от най-красивите и талантливи български поетеси, в музея на баща и син Славейкови ще се открие нова експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на Мара Белчева.

Източник: Национален литературен музей

МАРА БЕЛЧЕВА е поетеса и преводачка, родена на 8 септември 1868 г. Завършва девически институт във Виена. Започва да публикува стихове през 1907 г. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Известна е с преводите си на „Тъй рече Заратустра“ на Ницше и „Потъналата камбана“ на Герхарт Хауптман. След убийството на съпруга й Христо Белчев (финансов министър при Стамболов свързва живота и творчеството си с поета Пенчо Славейков. Мара Белчева умира на 16 март 1937 г. На нейно име е учреден литературен конкурс в родния й град Севлиево.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...